— Обичам да сме заедно – промърмори Аника. – Дори малко разделени както сега, но заедно. Това ще ми липсва, всички ще ми липсвате, когато върнем звездите на Стъкления остров.
— Ще си организираме събиране.
— Събиране?
— Това е когато хора, които са били заедно и после поемат в различни посоки, се събират отново, за да празнуват. За една вечер или няколко дни.
— Събиране. – Тя си помисли, че тази ще е сред новите й любими думи. – Ти ще дойдеш ли?
— Разбира се. Бас държа, че Бран може да го организира – на някое закътано място, близо до морето. Ще хапваме джелато и ще пием белини.
— И пица.
— Това се разбира от само себе си. – Той не се сдържа и я погали по косата. – Ще сложим край на Нереза, но не и на дружбата ни.
В полунощ, твърде заинтригуван, за да устои, Малмон изучаваше къщата, отговаряща на адреса върху картичката, която му бе дала Нереза. Вече бе накарал един от хората си да я снима по-рано през деня и бе наредил на друг да открие всичко, което може, за жената.
Едновременно се ядоса и заинтригува, когато неговият човек не успя да намери абсолютно нищо.
Но къщата й отива, помисли си сега. Докато я оглеждаше през опушеното стъкло на лимузината си, лесно можеше да си представи жената вътре. Старата сграда излъчваше призрачна елегантност със своите каменни форми, дърветата стражи и водоливниците, накацали по стрехите.
Също като неговата, и тази къща бе разположена встрани от пътя, зад висока порта. Понрави му се желанието за уединение, възможността да си го осигуриш.
Какво би могла да му предложи тя? Трябваше да разбере.
Нареди на шофьора да спре пред портата и не се изненада особено, когато тя веднага се отвори. Слезе от колата уверено – солиден мъж в костюм по поръчка, който смяташе, че вече е видял и направил всичко на този свят.
Широката арковидна входна врата се отвори, докато я приближаваше. Мъж с бледо лице и тъмни очи го посрещна мълчаливо.
Малмон пристъпи във фоайе, осветено от дузина свещи. Бледият мъж затвори тежката врата под трепкащата им светлина. Сърцето на Малмон заби учестено.
— Господарката ви очаква.
Гласът на мъжа стържеше като шкурка, като гущеров език върху плът. Малмон го последва нагоре по стълбите – още свещи и големи каменни саксии, пълни с лилии, които бяха толкова червени, че изглеждаха почти черни под светлината на свещите. От аромата им главата му се замая.
Влезе в обширна дневна, където Нереза седеше в стол с орнаменти, който приличаше на трон и проблясваше в златисто. В горната част на издигащата се зад нея облегалка бяха гравирани две преплетени змии.
Тя беше облечена в същото червено като цветята – толкова наситено, че изглеждаше почти черно. На ушите си носеше рубинени обеци, които приличаха на тлъсти капки кръв, стичащи се по раменете й.
Някаква странна птица – нито врана, нито кукумявка, а по-скоро необичайна комбинация от двете – беше кацнала на широката странична облегалка на стола.
Красотата на Нереза го порази като гръм – едновременно неустоима и ужасяваща. В същия миг той я пожела.
Тя се усмихна, сякаш знаеше.
— Радвам се, че дойде. Остави ни – каза тя на слугата, а тъмните й очи не се отделяха от лицето на Малмон. Стана – шумоленето на роклята й беше като пърхане на пеперудени крилца – и се упъти грациозно към една гарафа. Наля тъмночервена течност в две чаши. – Питие. За новото приятелство.
Гърлото му бе пресъхнало, пулсът му препускаше. Положи усилия гласът му да прозвучи равно, нехайно.
— Приятели ли сме?
— Вече имаме доста общи неща помежду си и ще станат повече. – Тя го наблюдаваше над ръба на чашата си, докато отпиваше. – Ти дойде, защото се чудиш, а сега в живота ти няма много чудеса. И ще останеш, защото ще знаеш и ще искаш.
Уханието й сякаш се увиваше около него, караше го да си мисли за тъмни и забранени неща.
— Какво ще знам? Какво ще искам?
— Ще знаеш каквото ти кажа. А после ще ми кажеш какво искаш. Ти избираш. – Но очите й казваха, че тя вече е сигурна в избора му. – Да поседнем?
Тя не се върна на стола, който напомняше на трон. Премести се на извит диван за двама и зачака той да отиде при нея. Тогава каза:
— Трите звезди.
— Ти вярваш, че съществуват.
— Знам, че съществуват. Първата, Огнената звезда, беше намерена преди дни в подводна пещера в Корфу.
Интересът му се изостри, но изпита и леко раздразнение. Мрежата му от информатори би трябвало да му доложи за това. Ако беше истина.