— При теб ли е?
Нещо тъмно и много по-ужасно от красотата й се появи и потъна в очите й.
— Ако я имах, нямаше да се нуждая от теб. Казах ти, че шестима души стоят на пътя ми. Те намериха звездата, държат я и не мога да се добера до нея, все още. Сега те търсят следващата, а аз търся тях. Аз… подцених находчивостта им. Няма да се повтори.
Той се усмихна, решавайки, че е взел надмощие:
— Нуждаеш се от помощта ми.
— От твоите умения и жажда, обединени с моите. Оказа се, че само силата не е достатъчна. Необходими са хитрост и човешка амбиция.
— Човешка?
Тя не му отговори. Отново отпи от виното, което бе замаяло главата му, също както аромата на лилиите.
— Познаваш двама от шестимата.
— Така ли?
— Райли Гуин.
— А, да. – Малмон изви кисело устни при произнасянето на името й. – Познавам доктор Гуин. Умна, изобретателна жена.
— Тя е повече от това. Сойер Кинг. Виждам, че не ти е любимец.
— Той има нещо, което искам, но още не съм успял да взема.
— Компасът. Може да е твой. На мен не ми трябва.
Очарован, Малмон се приведе към нея.
— Знаеш за него и силата му?
— Докато притежава компаса, Кинг може да пътува през времето и пространството. Затова ти искаш да го имаш.
— Ще го имам. Въпрос на време. По един или друг начин ще взема онова, което искам.
— Както и аз. С тези двамата има още четирима. Никой от шестимата не е това, което изглежда. Ако решиш да приемеш предложението ми, ще ти покажа какви са, какво притежават. И всичко, което са и което притежават, може да бъде твое. Аз искам само звездите.
Компасът. Той копнееше за него, при това повече от преди, защото не бе успял… да го получи.
Тя пък явно копнееше за звездите, така че можеше да сключат сделка.
— Ако, както казваш, звездите съществуват, шестима души не струват колкото тях – каквото и да са или да притежават.
— Пазителите – тези шестимата — не са единственото, което ще ти дам. Предложението за пари е твърде обикновено за теб и мен, Андре, макар че мога да ти дам несметно богатство. Можеш да избереш него, но аз мисля, че ще направиш друг избор.
— Какво друго има за избиране?
Тя вдигна ръка и в нея се появи прозрачно стъклено кълбо.
— Ясновидски номера?
— Погледни и ще видиш. – От гласа й по кожата му пробягаха ледени тръпки. – Погледни в Кристалната топка и виж сам.
— Има нещо във виното – промърмори той, докато в стъклото се завихряха облаци и вода.
— Разбира се. Само за да ти помогне да забравиш за срещата ни, в случай че решиш да ми откажеш. – Освен това, помисли си тя, за да го направи – подобно на слугата му – податлив на внушение.
Ако Малмон я разочароваше, тя щеше да му внуши да се върне у дома, да вземе оръжието, което сега държи на кръста си, да го пъхне в устата си и да дръпне спусъка.
Откажеше ли й, повече нямаше да й е нужен.
— Погледни и виж повтори. – Виж шестимата. Пазителите на звездите. Враговете на Нереза. Виж ги, виж какво представляват.
Той видя Райли да стои под светлината на пълна луна, видя я да се превръща във вълк, който отметна назад глава и зави, преди да се шмугне в сенките.
Видя как Сойер държи компаса и изчезва в златиста светлина, а се появява в друга.
Видя мъж, който държи светкавица в ръцете си, жена, която говори за видения и предстоящи събития. Друг мъж, прободен с меч, който се връща към живота и оздравява напълно.
И жената, красавицата, която се гмурва в нощното море и вдига над водата обсипана със скъпоценни камъни опашка.
— Ти виждаш истината. – Нереза заговори тихо, като гледаше замаяния и изумен израз в очите му. – Можеш да притежаваш всичко, което имат те. Да правиш с него каквото пожелаеш. Помисли си как ще преследваш вълчицата, удоволствието от лова. Помисли си какво ще е да притежаваш русалка. Или да имаш компаса. Да използваш магьосника и ясновидката за собствените си цели. Или да ги унищожиш. Голяма тръпка е да унищожиш подобни създания. Ти избираш. Робство или унищожение. А безсмъртният?
Тя се усмихна, когато той я погледна отново, когато видя онова, което очакваше да прочете на лицето му – жаждата за вечен живот.
— Това може да е твое.
— Безсмъртието.
— Като възнаграждение, ако решиш. Мога да ти го дам.
— Как? Как ще ми дадеш безсмъртие?
— Аз съм Нереза.
— Името на богинята, която е проклела Трите звезди.
Тя се изправи, вдигна нагоре ръце. Светлината от свещите се превърна в огнена стена. Гласът й проехтя гръмовно и го накара да падне на колене.
— Аз съм Нереза! Богинята на мрака!
Странната птица нададе вик, почти човешки, и връхлетя върху Малмон. Той усети бързо убождане в гърлото, но не издаде звук. Трепереше от страхопочитание, от плътски копнеж.