Саша направи пауза, приглади косата си, разрошена от съня.
— Нереза стана, наля нещо във винени чаши, но знам, че не беше вино. Дори в съня си можех да го помириша – кръв и пушек и нещо сладникаво. Но той пи от него.
Саша потрепери. Аника веднага скочи, наля вода през малката цедка.
— Имаш нужда от чай.
— Още ми е студено. Още усещам миризмата на онова, което му даде тя. – Саша прие чашата с благодарност, обгърна я с длани, за да ги стопли. – Не можех да чуя какво си говорят – беше като бръмчене на насекоми. Но тя му показа Кристалната топка и видях в нея всички нас – ясно, както ви виждам сега. Райли, която се превръща във вълк под пълната луна. Аника – с опашка на русалка, проблясваща на слънцето. Бран – със светкавица в ръцете. Дойл, който се завръща от света на мъртвите. Сойер – с компаса. И аз как ходя насън. Тя знае всичко за нас, а сега и той го знае. Страхът ме стисна за гърлото като ръка. Издигнаха се пламъци навсякъде. Виждах през тях, виждах и двамата, но огънят не излъчваше топлина. Гореше студено. Исках да се измъкна, да се махна оттам. Не можех. Птицата изпищя и полетя към мъжа. Прониза гърлото му с клюна си.
Саша докосна отстрани шията си с пръсти.
— Той дори не мигна. Просто гледаше втренчено Нереза. Усещах плътското му желание, алчността му. Не помръдна дори когато тя извади змия, сребърна змия, която задържа върху раната му.
— Бил е в транс – каза Бран.
— Така изглежда. Змията пи от кръвта. Съскаше, виеше се около пръста на Нереза и пиеше от кръвта. Мъжът я взе от нея и я използва като писалка – притисна главата и зъбите й към нещо като пергамент.
Саша отпи от чая, за да се успокои.
— След това Нереза се изправи, дрехите й се свлякоха от тялото. Той я желаеше безумно. Знам, че написа името си – не видях какво надраска, но знам, че беше името му. То прогори пергамента, изплю кръв и пушек. Кръвта почерня като пушека, пушекът беше червен като кръвта. После…
Тя притвори за миг очи, отпи бавно от чая.
— После пушекът се нави на кълбо като змията и се плъзна в раната на гърлото му. Той издаде страховит звук, тялото му потрепери, изви се по невъзможен начин и стаята се разтресе толкова силно, че аз паднах. Но той продължаваше да седи.
Тя се наведе към него, облиза кръвта от гърлото му. Раната се затвори – остана белег, но се затвори. И затвори каквото бе влязло в него. Тя има знак тук. – Саша допря ръка до сърцето си. – Символ в тъмночервено. Прилеп с глава на змия. Кълна се, че помръдна, когато тя извеждаше мъжа от стаята, че разпери криле. Полетя над главата ми, изкрещя името ми, спусна се към мен. И се събудих.
Райли посегна и я хвана за ръката.
— По-добре пийни нещо по-силно.
— Не, чаят е достатъчен. Тя не знаеше какво съм видяла
— сигурна съм в това. Беше толкова заета с мъжа, с онова, което искаше от него, и онова, което възнамеряваше да му направи, че изобщо не ме усети. А мъжът… той беше омаян – в пълния смисъл на думата.
— Значи, мъж? – зачуди се Сойер. – При това смъртен?
Саша отново потрепери.
— Не мисля, че беше точно смъртен, когато тя приключи с него.
— Ясно. – Сойер кимна разбиращо. – Очевидно са сключили някаква сделка. Подписали са договор.
— Тя му е показала кои сме и какви сме – продължи Дойл, – Един смъртен може да пътува незабелязано. Шпионин?
— Или друг вид оръжие. – Бран плъзна длан по ръката на Саша, наля още чай в чашата й. – Както предсказа Саша.
— Тя му е направила магия – промърмори Аника. – Ако е невинен, трябва да му помогнем. Можеш ли да развалиш това, което му е направила?
— Не мога да кажа – отвърна Бран. – Не знам какво е използвала Нереза.
— Най-напред трябва да разберем кой е той. Ще го разпознаеш ли, ако го видиш отново? – обърна се Сойер към Саша.
— И още как!
— Можеш ли да го нарисуваш? – попита Райли. – Ако направиш ясна скица, ще се обадя тук-там. Имам познати, които могат да организират разпознаване по рисунка. Току-виж ни излязъл късметът.
— Мога да го нарисувам – и него, и птицата, и стаята – всичко. Повярвайте ми, запечатало се е в главата ми.
— Ще ти донеса скицника.
Когато Сойер понечи да стане, Бран махна с ръка. Скицникът и моливите на Саша се появиха на масата.
—Пести време.
— Да, така е. – Сойер отново седна.
— Той изглеждаше преуспял, изискан. – Вече поуспокоена, Саша се залови да скицира. – Не бих го нарекланевинен, макар че Аника е права, че е възможно и да е. Около метър и осемдесет, с атлетична фигура. Не като Дойл, но в добра форма. Още преди да пие от виното, в него имаше някакво напрежение, известна пресметливост в студения му поглед… Скулест, с квадратна челюст, прав нос, ясно очертана уста. Чуплива коса.