Още преди да довърши, Райли вдигна очи от скицата, срещна тези на Сойер. Видя, че и той го е познал.
— Проклетият Малмон! – изсумтя тя.
— Този мръсник Андре Малмон! Определено не е невинен страничен наблюдател! – Сойер се изправи рязко.
Добре помнеше как се измъкна на косъм от него в Мароко. Ако не беше достатъчно бърз, сега да лежи мъртъв, с прерязано гърло.
— И как, по дяволите, е попаднала на него?
Райли сви рамене, но погледът й стана суров.
— Краставите магарета и през девет баира се надушват.
— Сигурна ли си? – попита я Дойл.
— Абсолютно. Майната му на кафето! Дай по една бира, Сойер! Малмон и кръвожадната господарка на мрака са станали дружки. Наистина се е сдобила с ново оръжие, както предсказа Саша.
— В каквото и да го е превърнала, не виждам как може да стане по-лош отпреди. – Сойер сложи бирите на масата.
— Но той е човек… – поде Аника.
— Зависи какво влагаш в това определение. – Райли си взе една бира. – Той е студенокръвен като змия, убива за удоволствие и печалба, краде заради идеята. И ловува всякакъв дивеч. Включително и хора.
— Мислех, че това са бабини деветини – каза Сойер.
Райли поклати глава.
— Не са, за жалост. Според моето разузнаване, на всеки три години Малмон организира турнир, така наречената от него самия „Много опасна игра”. Хора, които са достатъчно жестоки, достатъчно отегчени и достатъчно богати, му плащат пет милиона за една седмица ловуване на негов остров край бреговете на Африка. Десетина души служат за дивеч. В края на седмицата участникът с най-голям улов получава трофей. Трофей, представяте ли си!
— Но това е… нечовешко.
— Точно така. – Райли вдигна бирата си към Аника в знак на съгласие. – Затова няма нужда да го спасяваме. Той ще започне да ни преследва, а е умен и има опит. И със сигурност няма да дойде сам.
— Притежава собствен екип от наемници – потвърди Сойер. – Които ще изкормят и бебе, ако им платиш. Съжалявам – каза веднага, когато Аника ахна. – Но трябва да знаем срещу какво се изправяме.
— Хубаво, той има наемници. Ние обаче имаме друго. – Накрая Дойл избра да пие бира. – Справихме се с онова, което тя изпрати срещу нас в Корфу. Ще се справим и с това, което ни очаква сега.
— Но… – Саша остави молива си, после отново го взе.
— Трудно е, нали? Убивахме същества, които е създала тя, неестествени неща. А сега говорим за убиване на хора.
— Ще ти се наложи да го преодолееш. Врагът си е враг.
— Дойл е прав. – Бран постави длан върху ръката на Саша. – Нямаме избор. Той знае какво е Райли, какво е Аника. Няма да ги убие, поне в началото, така мисля.
— Ще ни продаде на онзи, който плати най-много. – Гласът на Райли прозвуча остро, тя отпи голяма глътка.
— Същото се отнася и за Дойл. Представи си колко часа можеш да се забавляваш с някой, който не може да умре. Мечтата на садиста.
— Не разбирам – поде Аника, но Сойер се изправи.
— Мракът е призовал мрак и той е отговорил. Дадени са и са приети обещания, подписани с кръв. Онова, в което го е превърнала Нереза, му дава повече, дава и на нея повече. Сега той е нейно творение, едновременно човек и звяр. Ловът започва и свършва с човешка кръв. Черната магия изпива, бялата магия гори. Междувременно звездите очакват да се съберат и заблестят в ръцете на чистите. Чрез битка и болка, чрез водата и от водата. Кураж, синове и дъщери, змията се готви да атакува. Рискувайте всичко за всичко и надвийте врага!
Саша отново седна, пое си дълбоко дъх.
— Леле!
— Това наистина си го биваше! Сега искаш ли нещо по-силно? – попита я Райли.
— Не, чаят беше достатъчно силен.
— Ясновидката ни се произнесе. – Райли надигна бирата си. – Гответе се за бой, приятели! Бран ще ни направи огън и пак ще подпалим задника на Нереза, както и този на копелето Малмон!
— Тогава предлагам всички да поспим. – Дойл се изправи. – Започваме военна тренировка на разсъмване. Сигурно ще са му нужни няколко дни да събере собствен екип, да дойде тук, да се организира и да ни нападне. Ние трябва да сме готови.
Аника не харесваше новите тренировки. В тях имаше злоба, като в огнестрелните оръжия. Трябваше да се удрят един друг и да се повалят на земята. Да се учат как да разсичат и пробождат с нож.
Искаше да каже „не”, както бе сторила с оръжията, да откаже да го прави. Но знаеше, че трябва. Бран не можеше да й измисли вълшебно оръжие, което да замести това.