— Благодарим ти, красавице. – Дойл си сипа от газираната напитка в една чаша.
— Казах го, защото вярвам, че ни уважавате. Ако не беше така, и аз щях да съм ви сърдита.
— Не само ви уважаваме. Зависим от вас. Обичаме ви. – Бран взе ръката на Саша, поднесе я към устните си. Когато я свали, Саша държеше роза, жълта като слънцето. Бран се усмихна на шумната въздишка на Аника. – А с любовта идва и загрижеността.
— Не видях да целуваш нашите ръце, ирландецо.
Бран се засмя, посегна към Райли.
— Дай я тук.
— Може би по-късно.
— Междувременно май измислих как да изпълня предложението на Дойл за оръжията. Но ще ми трябва твоята помощ, фейд.
— Имаш я.
— А за пробата ще имам нужда от всички.
— За магията? – попита Аника.
— За магията.
Бран щракна с пръсти и в тях се появи роза, розова като бонбон, и друга, бяла като лед. Предложи розовата на Аника, която засия. Бялата даде на Райли.
— И докато оглеждахме горичката, както и района зад нея, за да решим къде да поставим светлинните бомби, на Сойер му хрумна идея.
— Хрумнала ти е идея? – подсмихна се Райли.
— Случва ми се един-два пъти в годината. Говорихме си за отбрана и нападение, за стратегии, как да устоим на атаките. И си помислих, че сега ще си имаме работа с Малмон, както и с наемниците му. Човешкият елемент. Ако съм човек и искам да щурмувам замъка, няма да го приближа отдолу. По-скоро бих… Може ли?
Посегна към скицника и Саша го побутна към него.
— Ние сме тук. Горичката е тук, това е пътят – започна да обяснява той, докато нахвърляше карта. – Най-близките съседи са тук и тук. Лоша стратегия ще е да ни нападнат откъм пътя. Може би няколко души за заблуда, но това ще е загуба на хора и усилия. Най-уязвими сме от запад и отгоре. Мястото е стръмно. Груб терен, планински. Не могат да се появят изненадващо, но…
— Оръжие с голям обхват – предположи Райли, получи кимване в отговор. Стана, излезе от беседката, погледна нагоре. – Доста добро прикритие. Ние можем да се скрием в горичката и донякъде в къщата, но един добър снайперист – а той използва добри – ще ни свали като круши.
— Малмон не ни иска мъртви – каза Саша. – Или поне не всички.
— Упойка. – С ръце в джобовете Райли продължи да се оглежда. – Той знае къде сме и че така или иначе не може да убие Дойл. Ще иска мен и Аника живи. За него ние сме по-ценни живи и пленени. Бран, Саша – може би ще е любопитен и ще ги остави живи и неспособни да се отбраняват, но Сойер? На Малмон му трябва само компасът. Няма проблем да те застреля в главата.
— Не го казвай – промърмори Аника.
— Съжалявам, но той вече се е опитвал да го убие веднъж. Ще се опита отново.
— Само че това няма да му помогне. И да ме убие, пак няма да притежава компаса. Не можеш просто да го вземеш – обясни Сойер. – Трябва да ти е даден. Искам да кажа – да ти е подарен. Иначе просто ще се върне при дядо.
— Хммм. – Райли се върна при масата. – Той знае ли го?
— Би трябвало, но в Мароко много го ядосах, затова изпрати по петите ми наемен убиец. Възможно е да не е проучил достатъчно добре как работи компасът.
— Да, Малмон и неговите гневни изблици. Какъв е планът?
— Трябва да огледаме района, преди Малмон да се появи. Имаш ли новини от контакта си? – попита Сойер.
— Не още, но ще получа – увери го Райли.
— Дойл познава терена.
Райли вдигна вежди към Дойл.
— Минали са неколкостотин години. Толкова ли е силна паметта ти?
— Достатъчно силна. И тъй като е такава, по-добре утре да поемем нагоре, вместо към морето. Не можем да намерим звездата, ако сме мъртви или пленени.
— Няма спор. А когато се качим горе – което ще е повече катерене, отколкото ходене – и разберем къде биха разположили хората си?
— Ще им поставим капани.
Райли вдигна пръст към Сойер.
— Това ми харесва!
— Не можем да използваме светлинните бомби – изтъкна Бран. – Има риск някой турист или местен да задействат някоя и да пострадат.
— Моите гривни няма да ги наранят.
Бран кимна към Аника.
— Точно така. Затова трябва да измисля нещо подобно. Нещо, което ще наранява само злото или някой със зли намерения. Вече имам идеи.
— Тогава довечера си освободен от домашните задължения.
— Аз ще свърша работата на Бран – предложи Аника.
— Благодаря ти. Ще имам нужда от помощта на Саша, затова тя отпада като главен готвач.
— Аз ще я отменя. – Сойер сви рамене. – Не е кой знае какво.
— Да се залавяме за работа тогава.
— Останалите ще потренираме малко в горичката – заяви Дойл, когато Бран и Саша се изправиха.
— Боях се, че ще го кажеш.