— Не бива да го оставиш да те нарани.
— Нямам такова намерение.
— Обичам да се разхождам в планината. Утре ще оглеждаме хълмовете, но… няма да отидем до морето. На Корфу можех да сляза до него нощем или рано сутрин. Сега е твърде далече.
— Аз мога да те сваля. – Сойер извади компаса си.
— Ще го направиш ли?
— Разбира се. Може да поплуваш, но после трябва да поспиш. Утре ще е горещо и изкачването ще е трудно. След това трябва да се задоволиш с басейна. Хайде, отивай да си облечеш банския.
Когато тя се усмихна и плъзна поглед към него изпод мигли, той кимна.
— Ясно, схванах. Такъв вид плуване. Е, би трябвало да е безлюдно по това време на нощта.
— Ще си сменя краката чак когато вляза във водата и се отдалеча достатъчно.
— Добре. Готова ли си? – попита той и я улови за ръката.
— О, да!
Тя се държеше здраво за него, докато летяха.
С ръка в тази на Сойер, Аника се озова на малък чакълест бряг. Закътан между отвесните скали и осветен само от бледата луна, той й се стори едновременно романтичен и красив.
— О! Тук е много хубаво. Все едно си затворил вратата на стаята. Уединено е.
— Огледах наоколо, в случай че ти потрябва местенце.
Как би могла не го обича? Как би могла да не му отдаде сърцето си?
— Много си добър! Добротата е сила, затова ти си силен. Ще плуваш ли с мен?
— Аз ще те пазя.
— Каза, че имаме време, преди те да дойдат.
— Да.
— Значи можеш да плуваш. – Тя го хвана за ръцете, затегли го към водата. Никога не би използвала песента на сирената, за да го примами, но очите й бяха прелъстителни.
— Това ще ти помогне да заспиш.
— Нямам бански.
— Имаш ли другото? Под панталона.
— Да, имам. – Той се почувства като идиот. Извади верижка от компаса и я закопча около врата си, преди да свали тениската.
Аника просто се изхлузи от роклята си и застана гола под сребристата светлина.
—Блин!Можеше да ме предупредиш!
— Каква е тази дума?Блин?– Тя вдигна роклята си и я метна на една скала.
— Това е… – Боже, къде да гледа? Къде да гледа? Та той е мъж! Погледна я.
— Руска. Казваш я, когато си изненадан.
— Харесва ми да съмблин.– Тя затича към морето и изчезна в тъмните пенливи вълни.
Сойер просто остана на брега – така бе по-умно, по-безопасно. Но главата й се показа над вълните.
— Ела да плуваш с мен! Прекрасно е!
Той се надяваше водата да е хладна, докато сваляше джинсите си и изуваше маратонките си. Щеше да му дойде добре след този горещ дълъг поглед към нея, бледа и съвършена на лунната светлина.
Нагази във водата, скоро тя стигна до кръста му, стресна се, когато усети как нещо се увива около краката му. Когато Аника го затегли – той осъзна бързо, че беше увила опашката си около него, – той се потопи под водата.
Не можеше да устои и погали с ръка гладката й извивка. После Аника я използва, за да го издигне на повърхността, изправи се до него.
— Сега целият си мокър.
— И ти.
Аника се преобърна бавно, великолепната й лъскава опашка заблестя на светлината, отново се плъзна във водата.
— Можем да плуваме надалеч – каза тя. – Аз ще те върна на сушата. – Когато той почука по компаса, тя кимна.
— Да. И ти можеш да ни върнеш.
Все така с лице към него, тя започна да се отдалечава.
— Не бива да се бавим много – предупреди я той и заплува бързо, за да я настигне.
Тя се гмурна под водата, изплува над нея, прескочи го игриво. Може би той й бе позволил да навлезе по-навътре, отколкото бе възнамерявал, но трябваше да признае, че плуването с красива русалка под лунната светлина на остров Капри заема първо място в класацията му.
— Поеми си дълбоко въздух – каза му тя и като го улови за ръцете, го задърпа надолу, после забърза с него през тъмната вода.
Изтегли го нагоре – към нощта, въздуха и лунната светлина, само на сантиметри от скалите.
— Добре се охладих!
— Забавно ли ти беше?
— По-забавно не ми е било никога!
— Плуваш много добре. Силен си във водата, но все още се уморяваш. Можем да поседим на скалите, за да си починеш.
Тя сложи ръце на камъка, повдигна се ловко като гимнастик и му се усмихна, докато изстискваше водата от косата си.
„Може би съм малко запъхтян”, призна той, докато се повдигаше, за да седне до нея. А и сядайки, нямаше да му се налага да гледа тези голи, красиви гърди.
— Значи русалките наистина обичат да седят на скалите, да гледат морето, корабите, брега?