Тя пламтеше като факла, невъзможно топла и ярка. Той се гмурна в този огън, остави се да бъде погълнат, да погълне. Кожата й бе мека като кадифе. Гърдите й – твърди и съвършени – най-сетне изпълниха ръцете му. Опашката й – гъвкава и влажна – проблясваше пленително.
Сойер знаеше, че трябва да забави темпото, знаеше, че трябва да спре, но тя се усука около него, горната част на тялото й се изви подканящо и сега той чуваше единствено шума на собствената си кръв в ушите.
Вече отчайващо копнеещ да вкуси тези съвършени гърди, се отмести, за да я положи върху скалата. Тя се завъртя заедно с него, също толкова изгаряща от желание, и двамата се хлъзнаха от скалата във водата.
Зашеметен от страст, той потъна, започна да се издига към повърхността. Тя бързо го изтегли нагоре със смях.
— Бях твърде щастлива.
Отново се уви около него и като го прегърна през врата, го задържа на повърхността, сякаш без изобщо да се движи. Облегна глава на рамото му и се сгуши в него.
Страстта им не се охлади, по-скоро се примеси с обич, а той вече не се чувстваше толкова виновен.
— Не може да ситвърдещастлива – каза и я погали по косата.
— Изпълних се с щастие. Можех да остана така и никога да не ми омръзне.
Само че не можеха да останат, напомни си той. Вече бяха далеч от къщата и от останалите – по-дълго, отколкото бе разумно.
— Знам, че не можем – прошепна тя, изпреварвайки думите му. – Само още минутка. Тъмнината е толкова приятна! Скоро няма да е така.
— Още една минута. – Сойер си позволи да се наслади на тази минута, понесе се над огряното от луната море, задържан на повърхността от русалка.
Аника не настоя за повече. Той почувства как опашката й раздвижи водата, когато тя я изви и го затегли.
— Какво искаше да кажеш с това, че преди не си можела да ме целунеш, а сега можеш?
— Не ни е позволено.
— Да се целувате?
— Не, това би било тъжно, нали? – Косата й се понесе над водата, черна коприна върху индиговосиньо. – Не ни е разрешено първи да целуваме някой от сушата или да молим за това. Целувката трябва да е дадена по собствено желание. После и ние можем да отвърнем.
— Като при Ариел?
Озадачена, тя се намръщи. Той поясни:
— Това е персонаж – русалка в една приказка.
— О! Не я знам тази приказка. Ще ми я разкажеш ли?
— Ще направя нещо по-добро. Ще ти покажа. Сигурно ще можем да вземем дивиди или да гледаме филма в интернет. Както и да е, в историята тя трябва да чака принцът да я целуне.
— А ти си крал! Сойер Кинг. – Тя се засмя, вдигна глава и отново го целуна. Опашката й се замята напред-назад. После, когато водата вече едва покриваше кръста й, се появиха краката й.
— Ще ме целунеш ли сега, когато съм с крака? Вече мога да попитам.
Очарован, омаян, той отново обхвана лицето й с длани, целуна я.
— Трябва да се връщаме… и да си облечеш роклята. Едва ли ще се появиpolizia,но може да ни арестуват.
— Защото се целуваме?
— Защото си гола и нарушаваме обществения ред.
— Тук имате странни закони и правила.
Но тя нагази във водата, отиде до скалата и нахлузи роклята през главата си. Той взе джинсите и ризата си, навлече джинсите върху мокрите си боксерки.
Вместо да я улови за ръката, я прегърна през талията.
— Готова ли си?
Тя също обви ръце около кръста му.
— Да.
Когато отново застанаха пред вилата, все още прегърнати, тя се притисна още по-силно към него.
— Пътуването е различно, когато ме прегръщаш. Всичко е различно, когато ме прегръщаш. Ако дойдеш в стаята ми, можем да легнем заедно и ти да ме прегръщаш.
Той призова всички възможни богове на помощ.
— Утре ни чака дълъг, напрегнат ден. Ти трябва да се качиш горе, да поспиш.
— Трудно е да правиш каквото трябва, но и ти имаш нужда от сън.
— Да. Ти отивай. Аз ще вляза след минутка.
Сойер я целуна, после още веднъж и още веднъж. В очите й се появи копнеж, преди да се откъсне от него и да се отдалечи.
— Лека нощ.
— Лека – пожела й и той, докато вратата се затваряше след нея, после седна на стълбите, за да се поуспокои.
Миг по-късно скочи на крака, стиснал ножа, който извади от канията на колана си.
Дойл излезе от сенките.
— Спокойно, войниче! Просто последна проверка преди лягане.
Докато Сойер пъхаше обратно ножа в канията, Дойл пристъпи към него.
— Току-що отказа страхотно предложение. Не знам дали да ти се възхищавам за силната воля, или да те съжалявам.
— И аз не знам.
— Щях да те посъветвам да пробваш студен душ, но ти вече си мокър. Разходка до морето, а? Е – продължи Дойл, когато Сойер запази мълчание, – дори достойната за възхищение или съжаление воля си има граници.