— Дойл има право, това е идеалното снайперистко гнездо. – Когато Аника легна до него, той посочи с ръка:
— Виждаш ли? Това е нашата вила.
— Да, да, виждам. Но е доста далеч оттук.
— Те ще имат мощни пушки с оптичен мерник и със сигурност ще си разбират от работата. – Той изтича до раницата си и извади малък походен далекоглед.
— Погледни през това.
Аника го огледа за миг, после го приближи към очите си. Ахна и подскочи.
— О! Всичко се приближава! – Тя свали далекогледа. – Но нищо не е помръднало.
— Бинокъл. Това е леща – специално стъкло. То… най-лесното обяснение е, че увеличава. Снайперистите имат нещо подобно, нещо, наречено „оптичен мерник”, прикрепено към пушката.
— И то ще ни приближи – промърмори тя, докато отново гледаше през бинокъла. – Разбрах. Вълшебен уред, но служи на злото.
— В този случай – да.
— Тогава да поставим едно шишенце тук.
Щом го направиха, тя се обърна към него, повдигна се на пръсти, за да го целуне.
— Това е добро – да балансира злото.
— Тогава да го направим още по-добро.
Той я притегли към себе си, целуна я бавно, нежно, страстно. И се зачуди как е издържал цял час, без да я прегърне.
— Вие двамата наистина имате нужда от стая. – Над тях застана Райли с ръце на бедрата.
— Уравновесяваме злото.
— Както и да е. Покрихте ли всичко дотук?
— Всяко местенце. Погледни това.
Тя се спусна надолу с бърза, уверена стъпка, после клекна като Сойер.
— По дяволите! – Просна се по корем, както бе направил той. – Трябва да дадеш бинокъла на Дойл. Мястото е идеално за снайперистко гнездо. Ако имаш М24 или…
— АС-50 – довърши Дойл и скочи леко до тях.
Райли погледна през рамо.
— Следващото оръжие в моя списък.
Дойл слезе долу, застана до нея, кимна.
— Да, добро прикритие, видимост и обхват. Всичко е налице.
— Като по поръчка – съгласи се Райли. – Щом излезем отвън – бум-бум! Като патици в езеро, и шестимата!
— Е, пет от шест.
— Вярно. Ти пак ще се измъкнеш.
— Те ще го надвият – един срещу много. – На Аника й призля от тази мисъл и погледна Дойл. – И ще го измъчват до безкрайност. Не можем да го позволим.
— Няма да го позволим – поправи я Райли. – Имаш ли още шишенца?
Сойер потупа чантата.
— Три.
— А ти? – Тя побутна Дойл с лакът, докато се изкачваше. – Как мислиш, има ли още места за бомби?
— Едно-две.
— Тогава да ги поставим. – Тя пъхна ръка в чантата. – А, ето ги и Саша и Бран. Вие четиримата продължавайте. Ние ще довършим тук и ще ви настигнем. После ще пийнем маргарита.
— Не белини?
Райли поклати глава към Аника.
— След подобно изкачване? Само маргарита! Знаеш ли какво му е най-хубавото на този коктейл, след като си катерил баири няколко часа и си залагал капани на лошите? Салцата.
Когато се върнаха във вилата, Аника се нуждаеше от басейна, от успокоението на водата. Тъй като Саша и Сойер вече бяха започнали да действат в кухнята, тя изтича горе, преоблече се в един от новите си бански с ефирно парео.
Когато излезе, Дойл стоеше в отсрещния край на басейна и оглеждаше хълмовете. Носеше слънчеви очила и беше поставил ръка върху дръжката на ножа в колана си.
Приличаше на воин, мускулест и силен, готов да посрещне всякакви предизвикателства.
— Къде ти е бирата?
— Ще стигна и до нея.
— Оглеждаш местата, където бяхме току-що, защото се тревожиш. Дали не си пропуснал нещо важно? Дали всичко, което направихме, няма да е напразно? Тревожиш се, че ще ни убият, въпреки цялата работа и планирането. Няма.
— Оптимизмът е част от чара ти, красавице.
— Няма – повтори тя и тръгна към него. – Но ти си виждал повече смърт, отколкото е редно. Безсмъртните се изправят често пред смъртта, макар и не тяхната собствена. Винаги има хора, които загиват пред очите ти и ги губиш.
„Улучи право в десетката”, помисли си той и премести поглед към нея.
— Колко дълго ще живееш ти?
— Ние живеем по-дълго от хората. Много по-дълго. Затова знам, че когато се прибера у дома, когато се върна в морето, един ден моето сърце още ще бие, а това на Сойер не. Трудно е да живееш с подобна мисъл.
— Той е късметлия, че те има.
— Създадени сме един за друг – каза тя простичко, – поне за времето, което имаме. Също както на всички ни е писано да сме тук заедно, да търсим и намерим звездите. Да ги отнесем на Стъкления остров. Затова ще се изправим срещу онова, което предстои, ще направим каквото трябва.
И тъй като това беше нейният начин да го успокои, тя обви ръка около кръста му, облегна се на него.
— Ти си воин. Воинът, истинският воин, не е убиец, защото притежава чест. Мъжете, които ще дойдат, нямат такава.
— Не, нямат.
— И когато дойдат, ние ще спечелим. А днес трябва да се радваме на добре свършената работа. Вземи си бира.