— Ще го направя.
Той рядко си позволяваше да почувства или покаже истинска обич, но се улови как я хваща за брадичката и я целува лекичко по устните.
Отправи се към кухнята, където Сойер стоеше и държеше поднос със салца и чипс.
— Трябва ли да ти сритам задника?
Дойл погледна назад. Аника остана за миг с ръце и лице вдигнати към небето, после се гмурна изящно в басейна.
— Братче, ако нещата бяха по-различни, ама много по-различни, със сигурност щеше да ти се наложи. Но не са, затова можем да си спестим синините. Ти бира ли избираш, или коктейлчето, дето го приготвя Райли?
— Коктейлчето.
— Както искаш – каза Дойл и влезе да си вземе бира.
Аника легна на дъното със затворени очи, леко извила устни, сякаш спеше сладко и сънуваше.
Райли излезе, понесла кана с маргарита, поставена в голяма купа за лед.
— Саша ще донесе останалото.
Остави каната и разкърши рамене.
— Божичко, „сърби ме” да се гмурна в басейна.
— Аника е там.
— Е, и?
— Мисля, че си подремва.
Райли отиде до ръба, погледна надолу.
— Хммм. Е, тъкмо ще имам време за едно ободряващо питие.
Върна се до масата и топна парче чипс в салцата на Сойер, опита я.
— О, скъпи,знаешкакво обичам! Мога да изям цяла кофа от това нещо. Давай насам чашите, Саша! – подвикна тя, когато Саша излезе. – Готови сме за партито. Къде е Бран?
— Искаше да провери нещо в работилницата. Каза, че няма да се бави. Май Дойл си взема душ. Къде е Аника?
— Подремва си в басейна. – Райли наля щедро три чаши.
— Дрямка в басейн. – Саша си взе скицника от подноса. – Не е ли странно колко бързо свикнахме с нещо, което ние – или поне аз – смятахме за невъзможно? Аника спи в басейна. Горе Бран приготвя вълшебните си отвари. И бих могла да помоля Сойер да ме пренесе назад във времето във Франция, за да си побъбря с Моне.
— Моне или Мане? – полюбопитства Райли.
— И с двамата, но първо с Клод, той ми е любимецът.
— Саша опита маргаритата и установи, че е идеална. – Така че избирам малко пътуване до Живерни.
— Бих могъл да го направя. – Сойер си взе от салцата.
— Да, така е. А след две седмици, когато луната се изпълни, Райли ще се превърне във вълк.
Сойер отметна назад глава и имитира доста успешно вълчи вой.
— Ами аз? – Саша направи жест с чашата си. – Никога не знам кога може да получа видение и да започна да предсказвам. – Тя отпи, въздъхна. – И това само след няколко кратки седмици. Всичко ми изглежда напълно нормално.
— Защото за нас е. – Райли на свой ред вдигна чашата си. – И така, пия за нас – и майната им на останалите!
Докато се чукаха, Аника се показа от басейна, облегна ръце на ръба му.
— Маргарита ли пиете?
— Идвай при нас. – Райли наля още една чаша.
Когато Дойл излезе с втора изстудена бира в ръка, видя Аника и Райли в басейна. Доктор Гуин може и да не беше русалка, помисли си той, но плуваше като риба. Саша стоеше отстрани със статив и платно, четки и боя, обърнала лице към морето.
Под беседката Сойер и Бран бяха допрели глави. Той отиде при тях. Макар да бе пропуснал маргаритите, беше почитател на салцата на Сойер.
— Какъв е планът?
— Тъкмо го обсъждахме – обясни му Сойер.
— Докато сме тук, сме защитени… доколкото е възможно. – Бран погледна Саша, извивката на гърба й, уязвимия й тил, както бе вдигнала косата под шапката си. После към хълмовете. – Но Аника ни каза, че ти още се безпокоиш.
— На куршума не му трябва голяма пролука.
— „Приятна” мисъл – промърмори Сойер.
— Заложихме капани и добавих защита, но Дойл има право. Донякъде зависим и от Саша. В Корфу тя знаеше, че Нереза ще удари, затова бяхме подготвени. Разполагаме и с мрежата от контакти на Райли. Би трябвало да знаем кога този Малмон ще поеме към Капри. Щом го направи, за нас битката ще е на два фронта – неговите хора и създанията на Нереза.
— Сега сме по-силни отпреди. – Бран отново погледна Саша. – И по-сплотени. Това има значение. Вярвам, че е в наш плюс. Останалото е въпрос на проучване.
— Още информация в това отношение? – Дойл обърна палец към Саша.
— Засега не. За нея това е много изтощително, затова ви моля, ако аз не съм до нея, нека е някой от вас. Винаги. Тя се справя добре с виденията, но колкото повече се отваря, толкова повече Нереза напира да влезе.
— Щом всичко започне, няма да се делим и ще държим Саша под око – успокои го Сойер.
— Значи, продължаваме да си вършим работата, което означава да излезем в морето. И да влезем под водата.
— Стратегически би трябвало да изчакат с атаката, докато намерим звездата. Ако целта ми е да я имам – продължи Дойл, – ще се спотайвам, ще оставя мишената да си свърши работата, после се появявам, вадя я от строя и си вземам наградата.