Сойер видя, че Бран се приближава, допря пръст до устните си.
— Той е нейно творение – не е съвсем променен, но е неин. Чрез него тя ще получи каквото иска, каквото й принадлежи. Може би ще го запази, когато всичко приключи. Нейната играчка. Докато престане да я забавлява.
Много внимателно Бран постави ръка на рамото й. Тя въздъхна дълбоко.
— Тук се среща с мъжете. Мъчителя, войника, наемния убиец. Среща се с останалите, те ще направят каквото им каже за парите, които ще плати. Вече не е отегчен, но се чувства различно. Умът му е замъглен. Станал е раздразнителен. Убива проститутка и се наслаждава на делото си. Ноктите му – реже ги всяка нощ, всяка сутрин. Дали не оплешивява? Но е толкова силен! А тя му е обещала още и още сила, още власт. Вечен живот. Сега тя е неговият бог… Ето го във вилата – скоро ще има палат, но това ще свърши работа. Само дето кожата му е ужасно опъната, а светлината изгаря очите му. Вижте очите му.
— Променени са – съгласи се Райли и хвърли поглед към Дойл, който също се присъедини към тях.
— Като на влечуго.
— Може да вижда в тъмното. Копнее за мрака. Заедно те ще угасят светлината. Всички мъже са се заловили за работа. Хеликоптери носят каквото е необходимо, но той излиза нощем, само нощем. И тича. Толкова е бърз, като змия. Тя обаче рядко идва при него, не му е достатъчно. Той копнее за нея както за мрака… Сега тя ще дойде. Пленени са двама врагове. Сега тя ще дойде, ще му даде каквото иска, от каквото се нуждае…
Саша отгърна на рисунката с пещерата, на окървавения и пребит Сойер, увиснал на вериги. На Аника, уловена в аквариума.
— Той иска компаса, силата му. Бил е на косъм да го притежава преди и няма да изпусне шанса си втори път. Пътешественикът трябва да си плати, задето му се е противопоставил. Тя иска звездите, неговата кралица. С компаса той ще има каквото желаят и двамата. Ще убие тези двама, ще убие всички, но първо ще вземе това, което му се полага. Ще открие онова, което й се полага. О, тяхната болка му доставя удоволствие! Ще им причини още!… Светлината! Светлината! Тя го изгаря, непоносимо е! Топлината е нетърпима. Той крещи за помощ, но Нереза не идва…
— Исусе Христе! – Въпреки всичко, когато Саша отгърна на следващата рисунка, Сойер се взря потресен и изпълнен със съчувствие. – Това Малмон ли е?
— Все още се преобразява, но е повече звяр, отколкото човек. Уловен е в капана на мрака, болката го изгаря.
— Демон-дявол. По-нискостоящ демон – уточни Райли.
— Често е роб на демон-господар или зъл бог. Избягва светлината. Според митологията.
— Има ли точно име за това?
— За всичко си има име – каза тя на Сойер, – стига да се поровиш достатъчно.
— Нереза идва при него. – Саша отгърна на нова страница. – Той плаче с кървави сълзи. Тя може да го унищожи, толкова е бясна. И в нея има лудост, също както в него. Но все още е хитра, а той може да й бъде полезен. Кара го да я умолява, да раболепничи, да се унижава, но му връща зрението и го отвежда в палата си в планината, в предварително приготвена стая. Все едно дали щеше да успее, или да се провали, това е съдбата, която винаги го е очаквала. Майката на лъжите му е обещала богатства, власт и вечна младост. Вместо това той ще живее, както и колкото дълго желае тя и ще има само каквото пожелае тя.
Саша отгърна страницата. На рисунката птици кълвяха люспи почерняла кожа, а огледални каменни стени показваха ужаса, в който се бе превърнал Малмон. Седеше прегърбен в един ъгъл, с луда усмивка на лицето.
— Казват, че има неща, които човек не би пожелал и на най-лошия си враг. Малмон определено е на едно от първите места в нашия списък с врагове. – Райли си пое дълбоко дъх. – Но не бих му пожелала това… дори на него.
— Тя му отказва нормална смърт и това е жестоко. Но…
— След кратка пауза Дойл се взря изучаващо в последната скица. – Това е истинската му същност, нали така? Винаги е бил такъв отвътре. Тя просто я е изкарала наяве, направила я е видима.
— Да. Да – повтори Саша, преди някой да успее да заговори. – Разпознала е чудовището в него. Сега той ще се преобрази. – Тя вдигна чашата си, пи дълго. – И Нереза ще го командва. Той е луд – тя го е докарала до лудост и го заблуждава, но сега е по-силен, по-бърз и по-зъл. Сега е по-опасен от преди.
Тя протегна ръка към Бран.
— Радвам се, че си тук.
— Не си имала спокоен ден.
— Не. Но още не е свършил. Неговият живот обаче е. Изтъргувал е цялото си богатство и лукс за лъжите й. Не, не бих го пожелала и на най-големия си враг, но той й се е отдал, защото чудовището в него е жадувало за повече.