Тя отново отпи, пое си дъх.
— Как ще го убием?
— Унищожаване на демони. – Райли погледна за последно рисунката. – Обезглавяване, отново според митологията. Изпробвано е и действа. Иначе за някои е огън, а за други – вода или сол. Или конкретно заклинание. Мога да погледна. Почти съм сигурна, че той се преобразява в дявол, но ще потърся още информация по въпроса.
— И аз. – Със загрижен поглед Бран целуна Саша по главата. – Ти трябва да рисуваш, Саша. Нещо ярко и красиво.
— Ще го направя. Аника, би ли ми позирала?
— Да ти позирам?
— Точно така. – Тя затвори скицника. – Бран е абсолютно прав. Бих искала да нарисувам нещо красиво, нещо пълно със светлина и радост.
— Ти ще ме рисуваш? О! – Аника скръсти ръце пред гърдите си. – Колко хубаво!
— Ще ми позираш ли в басейна? Във водата, като русалка.
— Да! – Тя мигом посегна към подгъва на роклята си.
— Чакай, чакай! Не можеш просто да си свалиш дрехите – спря я Сойер.
Аника вдигна озадачено ръце.
— Не мога да вляза във водата облечена, а не мога да нося бански в истинската си форма.
— Да, но… – Той погледна към Дойл. – Защо не си намериш някое друго място?
— Тук ми харесва.
— Дойл и Бран са ме виждали без дрехи.
— Какво?
— Когато се върнахме, аз нямах дрехи. Дойл ми даде шлифера си, за да не ми е студено. Ти си много срамежлив – каза тя на Сойер. Докато вървеше към басейна, си свали роклята, метна я върху един стол и се гмурна във водата.
— И сега си е произведение на изкуството. И е твоя, братле. – Като хвърли последен възхитен поглед към нея, Дойл се надигна. – Ще се заема с преводите, докато ти търсиш информация за демоните каза той на Райли.
И за голямо облекчение на Сойер, влезе в къщата.
Тъй като търсенето, гмуркането и дори тренировките не влизаха в графика му, Сойер реши да поспи. Дразнеше се, че изостава със собственото си проучване, но след час сън се почувства по-добре.
Проблемът беше, че дори и след почивката компасът не му казваше нищо. Сойер се безпокоеше, въпреки уверенията на приятелите си, че след използването му последния път е лишен от правото да си служи с него.
Подготвен за това, взе телефона и излезе навън. Аника седеше – по-скоро се бе излегнала – на стъпалата пред басейна, лъскавата й коса бе мокра и не покриваше съвсем гърдите. Опашката й блестеше с хиляди сияйни скъпоценни камъчета. Тя извърна глава лекичко и му се усмихна.
— Трябва да остана неподвижна още няколко минути. Саша казва, че не мога да видя какво рисува, докато не свърши.
Но той можеше и се насочи към Саша. Видя, че е закачила няколко бързи скици с различни пози и изражения. И върху платното бе уловила радост и красота.
— Страхотно е! Невероятно!
— Толкова много тонове, отсенки и нюанси. – Саша смеси малко боя върху палитрата си, мазна върху платното с тънка четка. – И как само улавят светлината!
— Можеш да дойдеш до басейна и да си говорим. Саша казва, че мога да говоря.
— Може би по-късно. Трябва да се обадя по телефона.
— Ще нарисуваш ли Сойер, Саша?
— Тя не иска да…
— Вече съм го решила.
— Какво? Наистина ли?
— Искам да направя рисунка на всеки от вас. И една на всички заедно. Просто трябва да ми дойде вдъхновението. Както при Аника. Направила съм на Бран по памет. Нощем, с цялата негова скрита сила, като скъпоценните камъни в опашката на Аника. Ярки, блестящи, прекрасни. Но трябва да имам вдъхновение и да избера подходящия момент. Днес е моментът на Аника.
— Това е… – Той наистина не можеше да намери думи.
— Много ще ти хареса! – обърна се към Аника. – Аз ще се поразходя и ще се обадя по телефона.
Избра горичката заради тишината, сянката, ароматите. Отново извади компаса, възнамерявайки да направи кратко пътуване до дома на дядо си. Но още не се бе възстановил напълно и нямаше да е умно. Освен това не желаеше да тревожи семейството си.
Реши да се обади по телефона.
—Дедушка.– Дори само звукът на дядовия му глас му подейства ободряващо. –Как поживаешь?
Отначало подхвана обикновен разговор, като преминаваше от руски на английски и обратно, докато научаваше новините за семейството си.
—Золотце. – Използваното от дядо му гальовно обръщение и милият тон прекъснаха бърборенето му. –Что случилось?
Сойер се замисли. Откъде да започне?
—Дедушка. Боя се, че имам… Нека ти разкажа какво се случи.
Бран влезе в горичката. Търсеше Сойер, тъй като Саша бе обезпокоена, че отсъстваше от час.