— За… за мен?
— Абсолютно. – Докато отпиваше от белинито, Саша изучаваше творбата си с критично око. – Може би ще ми е нужен още час да я довърша, после е твоя. Тя също.
— Но не можем да сме заедно, нали?
— Живеем в свят на магии и чудеса. Аз вярвам и в двете.
— Тази картина означава много за мен – не мога да ти опиша колко. Искам да ти дам нещо в замяна. Не пари – каза той, когато тя отстъпи назад. – Знам, че това ще те обиди. Но когато всичко свърши, когато приключим мисията си, ако искаш този разговор с Моне, ще те пренеса при него.
Тя ахна, затанцува на пръсти, сграбчи го в прегръдките си.
— Мили боже! Сойер, това ще е… Божичко! Ще трябва здравата да поработя върху френския си.
— Тъй като засега сме намерили само едната звезда, ще имаш предостатъчно време.
— Райли ще открие Залива на въздишките и ще имаме две звезди. Аз… не мога да почувствам накъде да продължим оттук. А ти?
Той поклати глава.
— Компасът още мълчи.
— Ще се получи и при двама ни. А и ти имаш нужда от още един ден поне, преди да се заловим отново с търсенето. Значи утре си ти.
— Аз ли? Какво аз?
— Утре ще рисувам теб. Още не съм решила каква точно ще е картината. – Тя отстъпи крачка назад, огледа го с професионално, любопитно око и това го накара да се почувства… глупаво.
— Но ще рисувам теб – каза твърдо.
— Вече се чувствам неловко – промърмори Сойер.
Ала седна на слънце и зачака да изпие бирата си в компанията на приятели.
Сойер разбра, че е на път да се възстанови напълно, когато сутринта Дойл му нареди да тренира, но с по-леки упражнения. Той успя да направи пет лицеви опори, преди болката в рамото му да започне да се обажда. Гордостта му пострада малко, когато Саша направи пет, а после, пряко сили, и шеста.
— Не съм последна! – Като се отпусна на земята задъхано, тя размаха победоносно юмрук. – Не съм последна!
— Хей, рамото ми беше простреляно. Едва не умрях!
— Не ме интересува! Днес, в този прекрасен ден, аз не съм последна! А ти имаш закуска за приготвяне.
Той си помисли, че май е избързал с връщането към предишната си програма.
Ала установи с облекчение, че вече не иска да се пъхне обратно в леглото след час работа. А когато пак се пъхна в него, с Аника, успя най-сетне да направи и друго, освен да спи.
Така че денят наистина се оказа много приятен.
Макар да се чувстваше неловко, той позира за Саша – най-вече защото тя не го остави на мира. Остана час – поредното постижение – с дясната ръка върху дръжката на пистолета, стиснал компаса с другата.
По едно време се появи Райли.
— Намери ли нещо? – полюбопитства той.
— Не. А ти и Дойл може да вървите по дяволите! Вземам си почивка! Утре ще говоря с човека, който знае това, което ни интересува.
— Дано успееш да се свържеш с него, преди да се превърнеш във вълк. – С наперена стойка и палец върху компаса, прибран в джоба му, Сойер й отправи бърза, нахална усмивка. – Хей, би могла да лаеш на морзовата азбука.
Райли просто му показа среден пръст и погледна картината.
— Да, съвсем точно си го уловила, Саша, включително мънистените му оченца.
— Трябва да нарисуваш Райли като вълк, Саша. В действие. Например, когато се чеше заради бълхите.
— Аз нямам… – Райли издаде съскащ звук, а Саша просто продължи да работи.
— Вярваш ли в прераждането? – обърна се към Райли.
— Абсолютно. Защо питаш?
— Вярвам силно, че вие двамата сте били брат и сестра в предишен живот. И наистина искам да те нарисувам като вълк. И както си сега.
— Не мисля, че…
— Всичките ни страни – прекъсна я Саша и избра друга четка. – Сега, след като започнах, знам, че точно това трябва да направя. Имаш ли нужда от почивка, Сойер?
— Не, освен ако ти не искаш.
— Предпочитам да продължа, докато ми кажеш, че ти е нужна почивка. И да ми кажеш, чу ли! Рисуването ми помага да се фокусирам, а тя се опитва да влезе в мен.
— Какво? Нереза? – Райли стисна Саша за рамото. – Ще доведа Бран.
— Не, не, всичко е наред. – Саша продължи да работи спокойно върху златистата коса на Сойер, която той имаше в изобилие. – Добре съм, а и той е зает. Аника му помага да приготвя лековете си. Нека Нереза се опита да влезе в мен – щом почувствам, че успява, ще извикаме Бран. – Фокусирана, Саша продължи да рисува, като смени четките, за да изобрази извивката на пръстите на Сойер върху компаса. – Днес не искам да я държа далеч от мен, а само да я блокирам. Не мога да обясня защо…
— Няма нужда. – С ръка все още върху рамото на Саша, Райли се спогледа със Сойер. – Само трябва да кажеш на Сойер кога и дали имаш нужда от Бран или от нещо друго.