— Точно така. – Несъзнателно Сойер стисна по-здраво пистолета си.
— Тя сякаш… можеш да го кажеш на Бран, когато влезеш вътре, Райли – сякаш си играе с мен, опитва се да ме разсее. Знам, че изчаква, изчаква пълното трансформиране на Малмон. Има и друго, но… сякаш тя иска да видя нещо.
— Може би, за да те насочи в погрешната посока?
— Не знам, Райли. Но чувствам, знам, че се опитва да ме подмами, а аз няма да се хвана. Просто както знам, че почивката ни, това наистина прекрасно откъсване от битки и кървища, е към края си.
— Тогава да й се насладим, докато трае. – Като стисна за последно рамото на Саша и се спогледа още веднъж със Сойер, Райли отиде да предаде разговора им на Бран.
Той я наблюдаваше зорко, докато тя го рисуваше. Само веднъж отмести поглед, когато видя, че Бран излиза на терасата – явно проверяваше сам дали е необходим.
Скоро след това Дойл също излезе, премести един стол, седна и впери очи в гърба на Саша. Явно Райли си беше свършила работата, помисли Сойер, и Саша щеше да е предпазена по един или друг начин.
Той се поотпусна, позволи на ума си да се отнесе за малко. Искаше му се Аника също да излезе. Зачуди се дали, когато вече имат звездите, намерят Стъкления остров и ги върнат там, ще има време, само няколко дни, да бъде с нея. Без война и отмъстителни богове, без отговорности и рискове.
Не искаше много, само няколко дни.
— Казал ли си й, че я обичаш? Чувствам мислите ти – поясни Саша. – Толкова са ярки, не мога да не ги усетя. Казал ли си й?
— Какъв смисъл има? Само ще я натъжа. Не искам, когато се разделим, да изпитва съжаление.
— Едва ли сърце като това на Аника ще съжалява, че е обичало. А и вярвам, че любовта може да сътвори чудо.
— Луната скоро ще се изпълни. – Той виждаше призрака й скрит зад синевата на небето. – След това й остават още две пълни луни. Някои хора получават цял един живот, други – само мигове. Все си повтарям, че най-важното е какво ще направиш с онова, което имаш.
— И аз съм на това мнение. Вече вярвам, че е точно така. Не бива да съжаляваш, че не си казал или предприел нещо.
Като свали четката и огледа платното, Саша отстъпи назад.
— Засега е достатъчно. Мога да я довърша без теб. – Тя разкърши рамене, за да ги отпусне. – Малко почивка ще ни се отрази добре и на двамата.
Готов за тази почивка, той я приближи и застана до нея, за да види рисунката.
— Леле!
— Харесва ли ти?
— Да. Тя е… нямам думи!
Саша го беше нарисувала на фона на хълмовете, които се издигаха зад него, всичко беше окъпано в слънце, красиво, живо.
— Как успяваш да нарисуваш светлината така, сякаш се лее в картината?
— Трикове на професията.
Той поклати глава.
— По-скоро въпрос на талант. Знам, че е тук, защото познавам тези хълмове, но начинът, по който си нарисувала фона, може да е навсякъде, където има хълмове, планини и небе.
— Тъкмо това исках – да предам колко специален дар имаш. И да гледаш от картината, знаейки, че го притежаваш. Райли ми помогна да го постигна.
— Райли?
— Не можех да получа от теб каквото исках, докато не се появи тя – ти се отпусна, започна да се закачаш с нея, смееше се. Това си ти, Сойер. С ръка на пистолета, готов да се биеш, ако се налага. С компас в дланта, готов да пътуваш, ако има нужда. Но също така готов да се забавляваш с приятел.
— Нарисувала си го, че свети – компаса.
— Защото наистина светеше.
— Не, не е светел. Щях да видя.
— За мен светеше. – Тя се поколеба, когато той го извади и го погледна. – Може да съм видяла какво ще направи или е направил – обясни тя.
Но знаеше, че не е това. Компасът бе излъчвал мека, равна светлина, когато той бе мислел за Аника.
След вечерята той не се противопостави на решението да изчака още един пълен ден, преди да се гмурне отново. Не искаше да спори – надяваше се да направи нещо, за което този допълнителен ден щеше да му е необходим.
— С малко повече късмет скоро ще имам местоположението или поне посоката. Ще знаем къде трябва да сме – осведоми ги Райли.
— Това е добре. А сега Аника има нужда от морето.
Бран кимна към Сойер.
— Аз ще я сваля долу.
— Не, аз ще я сваля. – Дойл поклати глава, но Сойер му отправи решителен поглед. – Нямаше да го предлагам, ако не бях сигурен, че ще се справя. Освен това Нереза няма да души там. Избрал съм място, където Аника ще се чувства свободна.
— Не си се възстановил на сто процента, Сойер – предупреди го Райли.
— Не, но съм много по-добре и знам какво мога. Не бих рискувал с Аника, нито с някой от вас.
— Басейнът е много хубав. Достатъчен ми е.
— Имаш нужда от морето. Ще те направи по-силна. А и аз ще използвам и други мускули, освен бицепсите си. Имам нужда да заякна, а там е подходящо и за двама ни. Ще ми се довериш ли?