Секунди по-късно Аника отново се показа, само до раменете, със сияйна усмивка.
— Плувай с мен!
— Стой там!
Той трябваше първо да организира нещата и го направи бързо, а тя отново се плъзна във водата. После се съблече и също като Аника се гмурна в прибоя. Отдалечи се от пенливите вълни, доволен, че рамото му не напомня за себе си, а хълбокът не го боли от движението.
Понесе се в хладната вода, докато бялата луна плаваше над главата му, а звездите приличаха на пръснати диаманти. И осъзна, когато всичко в него се отпусна, че се е нуждаел от това не по-малко от нея.
Както Саша бе имала нужда да рисува, така той се нуждаеше от нещо оптимистично и красиво.
А оптимистичното и красивото се появи, отметнало назад глава с развети коси. Аника сякаш засенчи луната, преди да се обърне и гмурне отново. Опашката й се уви около кръста му. Той започна да се смее, когато се оказа издигнат нагоре, към небето. Чу и нейния смях, щом падна от опашката й във водата и я разплиска шумно.
— Как цопна само!
— Направи го пак!
— Забавно ли ти беше?
— Много!
Този път, вече подготвен, Сойер опита да се гмурне красиво. Никога нямаше да го направи като нея, но реши, че заслужава седем точки от десет.
Забавляваха се, гмуркаха се, подскачаха нагоре, падаха шумно във водата, плъзгаха се в нея.
После се понесоха над нея.
— Как са рамото ти, хълбокът? Болят ли?
— Не. Явно съм се възстановил почти на сто процента.
— Ти си силен.
— Не съвсем, но ще бъда.
Тя се завъртя във водата, уви ръце около него.
— Силен си – повтори. – Саша и Бран са добри лечители. Затова се оправи толкова бързо. Много се боях. В пещерата, а и след това.
— И аз. Но сега сме тук.
— Да. – Тя му поднесе устните си. – Ще ме погалиш ли? Липсва ми докосването ти, когато ме желаеш.
— Винаги те желая. – Той прокара ръце през лъскавата й коса, дълга до под кръста, и надолу по кожата, по странния и прекрасен преход от кожа към люспи. И двете гладки, и двете красиви.
Автоматично зарита с крака, за да се задържи над водата, после опашката й се уви около него и задържа и двамата на повърхността.
— Пожелах те още щом те видях за първи път.
Тя го погали по бузата.
— Истината ли казваш?
— Абсолютната истина. Ти беше просто рисунка в скицника на Саша, но аз те пожелах. – Той пак потърси устните й. – А когато те видях на брега в Корфу, на лунна светлина, в бялата дреха, те пожелах отново.
— Но ти беше само мой приятел.
— И сега съм твой приятел, но не беше лесно да остана само такъв.
Сърцето й въздъхна, тялото й потрепери, когато той погали гърдите й.
— И защо не?
— Мислех, че не е редно. Ти имаше толкова да учиш. Не исках да те обърквам.
— Не съм объркана.
Тя се издигна по-високо във водата, предложи гърдите си на устните му. Когато той ги докосна, тя отпусна глава назад. Косата й се понесе над водата – черно копринено езеро върху тъмното море.
„Силен”, помисли си тя отново. Как само бе жадувала за тези силни ръце върху тялото си. Устата му я вкусваше, наслаждаваше се по начин, който й казваше, че е желана.
Възбудата я изпълни, тя се понесе нагоре с него, закръжи на повърхността все по-бързо и по-бързо.
Притисна се силно към него, притегли главата му към своята, отново бе разтърсена от силна тръпка. Продължи да кръжи, вече по-бавно, водата се диплеше гальовно около тях, докато устните им се срещаха, езиците им се докосваха в целувка, която изведнъж стана настоятелна.
Ръцете й го галеха, пръстите й проследяваха зарастващите рани.
— Боли ли?
— Нищо не ме боли. – Но кръвта му пулсираше навсякъде. – Трябва да отидем на брега. Искам да съм върху теб! Искам да те изпълня! Господи, трябва да те имам!
— Не може ли да ме имаш тук?
— Да! Да! – Едва сдържайки страстта си, той покри устните й с целувки. – Приближи се още малко. Трябва да съм прав.
— Не, тук. – Тя обхвана лицето му с ръце, за да го задържи. Виждаше желанието му, нуждата му, отражение на нейните собствени. Но… – Искаш ли ме така? В истинската ми форма?
— Искам те, Ани! Това си ти!
— Мога да се отворя за теб.
— Отвори се за мен! – Вече неспособен да разсъждава, неспособен да се сдържа, той я притегли към себе си. Поеми ме в теб!
Беше дар, откровение! Тя го гледаше в очите, докато се отваряше за него. Гледаше го в очите, докато го поемаше в себе си. А когато значението на мига, на дара я заслепи, тя притвори очи, докато светлината пулсираше върху клепачите й.
Разкошното изумително усещане, което той изпита, когато проникна в нея, го разтърси. Почувства как Аника се затваря около него, стегнато като юмрук.