И се връщаше към колелото си.
В деня, когато тя дойде при него, хвана го за ръката, изведе го от залата, той трепереше. Малката му бодлива опашка потръпваше.
Нереза го поведе през лабиринт от камък, опушен от дима на пропукващите факли. Сред пламъците бяха накацали прилепи и птици с лъскави очи, наблюдаваха ги. Той видя оковано създание с криле и три глави, видя кръвта и костите, пръснати около него.
След това влязоха в голяма зала, осветена от пламъка на свещи, в която проблясваха злато, сребро и скъпоценни камъни. Подобно на неговите, и тези стени бяха огледални и отразяваха трона върху позлатен подиум с три сребърни стъпала.
Тя го пусна, изкачи се, седна. После му направи знак с дългите си пръсти, отрупани с рубини.
— Налей ми вино, миличък. – Когато той нито помръдна, нито отговори, тя наклони глава. – Не помниш ли как се прави?
Малмон изсумтя.
— Боли ме, като си спомням.
— Налей ми вино. Нали искаш да ми дадеш всичко, което желая?
— Да! Всичко, което пожелаеш. Всичко!
— Тогава ми дай вино.
Ръцете му трепереха. Мъжът със златистата коса отново се появи за миг и болката прониза главата му. Но той взе стъклената бутилка и наля алената течност в бокал, обсипан с кървавочервени рубини, любимите й.
Ноктите на краката му задраскаха по сребърните стъпала, докато й го носеше.
— И за теб.
— За мен?
— Ще пием заедно, миличък. Налей си вино и седни. – Тя посочи стъпалото в краката си.
Като се разтрепери от радост, от страх, той направи каквото му каза. Канеше се да излочи виното в бокала, но си спомни как се прави в болезнен проблясък и започна да пие, дългите му остри зъби потракваха по среброто.
— А сега, Андре…
Щом чу името, в тялото му изригна болка. Извика, разля виното, среброто почервеня.
— Ти трябваше да забравиш – продължи Нереза, – за да можеш да направиш прехода. Сега вече си го направил и трябва да си спомниш. Това ще ти е от полза.
— Боли!
— Обичаш ли ме?
— Обичам те! Обожавам те!
— Тогава трябва да понесеш малко болка заради мен. Ти все още притежаваш човешки ум и аз се нуждая от него. Нуждая се от теб… Андре. Веднъж се провали, но аз проявих милост. Седиш до ръката ми и пиеш вино. Жив си и притежаваш бързина и сила, каквито няма нито един човек. Как ще се отблагодариш за милостта ми?
— Както ми заповядаш!
— Да. Както ти заповядам. – Тя се усмихна и отпи от виното. – Помниш ли пазителите? Шестимата?
Дъхът му изгори гърлото му, ноктестата му ръка направи вдлъбнатина в сребърния бокал.
— Врагове!
— Кой от тях избираш да убиеш най-напред?
— Сойер Кинг! Сойер Кинг! Сойер Кинг!
— О, да, той те надхитри. Ще ти позволя да отнемеш живота му. Но не най-напред. Искам смъртта на ясновидката. Докато умира, ще я изсмуча. Тя е силна и тази сила е… млада. Ще ме зареди, а тя повече няма да насочва останалите.
— Ще я убия за теб, кралице моя!
— Може би. – Нереза вдигна Магическата сфера. Вътре се носеха досадни мъгли, скриваха голяма част от нея. – Ако тя умре от твоята ръка, разрешавам ти да убиеш, когото искаш, да направиш каквото поискаш. Трябва да се приготвиш за битка, Андре.
„И ако отново се провали…”, помисли тя, и дори умре, докато се опитва да изпълни заповедите й, все пак ще се пролее кръв.
Остави бокала и взе огледалото си. Видя бялата нишка в красивата си черна коса, признаците на стареене върху красивото си лице.
Те й бяха причинили това! Пазителите бяха замърсили съвършената й красота! Но когато изпие кръвта на ясновидката, ще изпие и силата й. С нея ще възвърне вечната си младост.
Отново чувствайки връзката много силно, Сойер разтвори картите си, постави отгоре им компаса. Когато той засия, Сойер въздъхна – с облекчение и благодарност гледаше как се плъзга върху картите. Спря върху картата на Капри и остана там.
— Да, да, разбрах. Но къде? – Като се намръщи, той се облегна назад в стола. – Защо всичко трябва да е толкова загадъчно? Защо поне веднъж не ни дадеш ясен, точен отговор, без шикалкавене?
Той продължи да се мръщи, когато Райли седна срещу него в беседката.
— Нямаш късмет, а?
Той поклати глава.
— А ти?
— Наруших правилото си да не досаждам и оставих спешно съобщение на гласовата поща, изпратих спешен имейл на доктор Уайт – Джонас Уайт – моят източник твърди, че той е експерт по Залива на въздишките. Вече би трябвало да се е върнал на работа и да се е свързал с външния свят, но няма нищо.
Като Сойер и тя се загледа в компаса.