Райли изключи телефона, затанцува на място. Тъмните й златисти очи гледаха самодоволно. По някаква странна причина това му харесваше.
— Имаш добри новини.
— И още как! Той забравил да си включи отново телефона и компютъра. Уайт – моят източник. И ми даде…
Телефонът се плъзна от ръката й и отскочи върху леглото, докато Райли си поемаше дъх.
— О, по дяволите, по дяволите, чаках прекалено дълго. Излизай, излизай, излизай!
Тя се свлече на пода, забори се с връзките на ботушите си.
И Дойл осъзна, че той също не бе обърнал внимание. Слънцето залязваше в огненочервена топка.
Дъхът й се учести и засвистя, пръстите й се мъчеха да развържат двойните възли на връзките.
Дойл заотстъпва назад, после хвърли пакета с бисквитите встрани, клекна на пода.
— Аз ще го направя! Аз ще го направя!
— Махай се! О, по дяволите!
Тя издърпа потника през главата си.
— Готово! – Той смъкна ботушите й, чорапите, а когато тя отметна глава назад, когато той видя променящия се блясък в очите й, заскърца със зъби, зае се да разкопчава колана й.
— Задръж малко!
— Не мога!
Тя простена и той чу как костите й започват да пукат, да се местят.
— Райли! – Саша спря в рамката на вратата.
— Готово, готово! Не ме хапи. – Докато гръбнакът й се извиваше, Дойл разкопча копчето на късите й панталони с много джобове, смъкна ги заедно с бикините под тях надолу по краката й. После пъхна пръсти в спортния й сутиен и ловко го измъкна през главата й.
Гола, тя изви тяло в дъга, застана на четири крака.
Раменете й се събраха, мускулите се издуха. Ръцете й се извиха, ноктите се издължиха, станаха остри, докато кожата се превръщаше в козина.
Тя отметна глава назад и все още впримчена между вълка и жената, зави. И жената изчезна.
Вълкът изръмжа ниско и изтича към вратата на терасата. С един скок се озова на железния парапет, със следващия изчезна в нощта.
— О, божичко! Райли!
Саша се втурна към терасата, на крачка след Дойл. И видя как вълчицата направи невъзможно приземяване върху моравата от другата страна на басейна. След бърз поглед към тях им обърна гръб и се шмугна в горичката.
— Не знаех, че Райли е способна… Това беше невъзможен скок!
— Великолепен! – Дойл не можеше да сдържи възхищението си. – Атлетичен и великолепен!
— Тя има нужда да тича – припомни си Саша. – Каза ни, че има нужда да тича веднага след промяната. Цялата тази енергия. Защо ти не… – Тя видя разхвърляните дрехи, прокашля се. – Не е моя работа.
— Не е каквото си мислиш. Аника ме помоли да й донеса тия проклети бисквити, а тя беше на проклетия телефон. С оня тип, дето се опитваше да го открие. Не обърна внимание, нито пък аз. Беше превъзбудена, думите му, каквито и да бяха, я развълнуваха много и тя започна промяната както беше облечена.
— Помогнал си й.
— Тя не можеше да свали проклетите си ботуши и аз…
Саша постави длан върху ръката му.
— Помогнал си й. Дори да е смутена от това и да поръмжи малко утре, Райли ще ти е благодарна за помощта.
Като въздъхна, Саша се върна в стаята.
— Ще прибера нещата й, иначе тя ще…
Дойл се извърна към нея, когато гласът й заглъхна, разпозна видението в очите й. Още великолепие, помисли си. Досега не беше срещал три толкова забележителни жени.
— Те идват! Тя ги изпраща, преобразени както се преобрази един от нас. За мен, за моята кръв, за моята кръв, която да я нахрани.
— Няма да я получи! – Дойл улови решително Саша за раменете. – Доведи Бран, вземи арбалета си! Аз ще кажа на останалите.
— Тя наблюдава, знае, че сега сме петима и сме слаби.
— Нека наблюдава. Върви!
Той разкопча кобура на Райли от колана й, закачи го на своя и извика на останалите да се въоръжат, докато тичаше по стълбите за меча си.
Във вилата Сойер напъха няколко пълнителя в джоба си. Поне пред себе си можеше да признае, че копнее за един точен изстрел по Малмон. Напъха резервен нож в ботуша си и забърза навън, за да се присъедини към останалите.
— В горичката?
— Няма време!
Бран посочи към мястото, където гледаше Саша. Приличаше на облак, тъмен и кипнал, изплют от небето и пълен с бури.
— Райли! – Аника го улови за ръката. – Тя…
— Слънцето е залязло, луната е изгряла. Не бива да се доберат до нея, където и да се намира. Ще се погрижим за това. – Той я стисна леко по ръката, освободи се от нея. Извади и двата си пистолета.
Прицели се във водачите – един изстрел, светлината избухна, обгори ги.
— На шест часа! – извика Дойл и Сойер се извъртя рязко. От запад се носеше втори облак.
— Саша и аз поемаме запада. – Макар да се бе въоръжил, Бран остави пистолета в кобура. От протегнатите му ръце излетя светкавица. – Сойер и Аника – изтока! Дойл…