— По малко и от двете.
Сойер изпразни и двата пълнителя, успя да избегне остри като бръснач нокти, докато презареждаше. Колкото и да се доверяваше на уменията на Аника, гледаше да му е под око, готов да я защити, докато тя изстрелваше мълнии, премяташе се и риташе, завърташе се и обсипваше мрака със светлина.
Но не видя никакъв Малмон.
— Хайде, негоднико! – промърмори, пренебрегвайки пръските кръв и пепелта, изсипала се изпод размахания меч на Дойл. – Покажи се!
Нещо профуча край него. Зърна тъмното петно, почувства внезапния шок от болката, когато ноктите одраскаха ръката му. Обърна се да проследи петното, то отново влезе в полезрението му, ала летеше като светкавиците на Бран, при това хаотично.
Когато Сойер осъзна, че е стрела, насочила се зигзагообразно към Саша, сърцето му се качи в гърлото.
Тя пусна една от своите, запъна лъка си, извади нова.
— Саша! Внимавай!
Тя се поколеба само секунда при вика му, направи две бързи крачки встрани. Той видя, че от ръката й потече кръв, чу как изохка от болката.
Тъй като пистолетът му бе безполезен – тя беше твърде близо, – той се затича към нея, макар Бран вече да я бе дръпнал зад себе си. Сойер зае позиция да я предпази от нападението, но то смени посоката толкова бързо, че мечът на Дойл срещна само въздух.
От крака на Саша течеше кръв.
— Вкарай я вътре! Ние ще ви прикриваме! – извика Сойер.
— Не, твърде много са! – Като се отскубна от Бран, Саша изпрати нова стрела.
Сойер видя петното, скока му. Стреля. Пропусна. Видя как Бран отново дърпа Саша зад себе си и разбра, че този път ще бъде улучен.
Изневиделица от тъмното връхлетя вълкът, воят му бе яростен и смъртоносен като зъбите му. Миг по-късно петното доби форма, ужасна форма, груба червена кожа, покрита с люспи, диви жълти очи на дълго тясно лице и бучки по главата.
Вълкът заби зъбите си в рамото на демона – в рамото на Малмон – и писъкът му разтърси въздуха. Демонът отвърна на нападението с изкривено от ярост и болка лице. Ударът запрати вълка във въздуха. Когато падна на земята, остана да лежи неподвижен.
— Дръжте ги далеч от нея! – Като направи кълбо напред с една ръка, Дойл се преметна към Райли, докато размахваше меча си и избиваше птиците, които се спускаха ниско, за да я нападнат.
След секунди петимата заобиколиха вълка, образувайки защитна стена. Сойер зърна за последно Малмон, прицели се, но мракът погълна демона и птиците.
И нощта утихна, докато смълчаната луна се носеше над главите им.
— Райли! – Саша се свлече на колене. – О, господи, Райли! Бран!
— Дайте да я видя! Ти кървиш, ахра*!
[* Любов моя (ирл.). – Б.пр.]
— Райли! Как е тя?
Кръвта се стичаше по ръката на Саша, а после и по козината на приятелката й, докато поставяше длани върху нея.
— Жива е! Усещам биенето на сърцето й.
— В най-добрия случай е зашеметена. Ще я вкараме вътре.
— Аз ще я взема. – Като вкара меча в ножницата, Дойл клекна, вдигна изпадналия в безсъзнание вълк.
Бран кимна и вдигна Саша.
— И ти губиш кръв, Сойер също. Аника?
— Не съм ранена. Ще донеса каквото ти трябва.
— Добре съм. Първо Райли!
— Не си добре, не, но ще бъдеш. Остави Райли на масата, Дойл, и донеси кърпи!
— Нека проверя дали има счупено. – След като остави Райли, Дойл прокара ръце по нея, провери краката, прегледа тялото й. – Няколко ребра, така ми се струва, но, господи, май вече зарастват. Усещам как счупеното заздравява. Бързо като при вълците. Чувствам се малко…
— Да, и аз. – Когато краката му омекнаха, Сойер просто седна на пода. – Кожата ми гори и чувствам слабост.
— Отрова, несъмнено! Донеси кърпите, Дойл, и вода. Аника – каза Бран, когато тя влезе тичешком, – помогни ми! Трябва да почистя раните, но първо всички ще пием от отварата, по шест капки на човек. Моля те, приготви ги. И побързай!
Той избра друго шише от комплекта, докато Аника отмерваше отварата.
— Ще те заболи малко – промърмори на Саша. – Съжалявам. Погледни ме, отвори се за мен.
Тя изохка, когато течността обля раната, после просто притвори очи.
— Вече е по-добре.
— Почти. Трябва да се погрижа и за крака ти. Само още малко. Сойер, хайде, изпий това! Готово, готово, фейд, почистен е. Сега ще го намажа с балсама.
— Първо се погрижи за Сойер.
— Аз ще го поема, ти продължи с нея. – Дойл взе шишенцето, клекна до Сойер. – Готов ли си?
— Давай. Ох, по дяволите! По дяволите!
Аника притисна устни върху челото му, докато течността изгаряше раните на ръката му, и той почувства как Саша – другар по болка – го хвана за китката.
— Малмон щеше да ме рани смъртоносно, ако ти не ме беше предупредил.