— Доста откровен разговор, наистина. — Раздразнена от прямата преценка на леля си, Джослин се замисли за последните няколко, продължавайки да бродира, дали си бе въобразила, че херцогът се интересува от нея? Не, той я намираше за привлекателна; вече имаше достатъчно опит с мъжете, за да разпознае искреното възхищение. А привличането бе нещо повече от физическо усещане на противоположния пол. — Има някаква… особена връзка между нас, лельо, може би защото и двамата от години ни преследват търсачи на богатства. Но не е само това. Убедена съм, че има нещо много повече.
— Възможно е — нежно се съгласи леля й. — Но ти наистина не разполагаш с време, скъпа моя. Щом не ти е предложил досега, съмнявам се, че ще го накараш да го направи през оставащите четири седмици. Ако си решила да се омъжиш точно за него, а не за друг, по-добре е да започнеш да опаковаш багажа си. Елвира ще иска да се нанесе тук веднага след твоя рожден ден. Разбира се, няма да посмее да те изгони, но предполагам, че нямаш желание да останеш в нейната компания.
— Няма да й доставя удоволствието да получи онова, което е мое. — Джослин забоде иглата с ненужна сила. Не беше глупачка — осъзнаваше, че за оставащите няколко седмици е малко вероятно да накара херцог Кандоувър да прекрачи границата от възхищение към предложение за женитба. — Имам… резервен план.
— Имаш предвид някой от другите си ухажори? Лорд Макензи е готов веднага да се ожени за теб и мисля, че от него ще излезе чудесен съпруг — усмихна се лейди Лора. — Разбира се, че съм пристрастна, тъй като много ми прилича на Андрю.
Джослин поклати глава. Макензи беше приятен и с хубава външност, но не бе мъж за нея.
— Мисля да приема предложението на сър Харолд Уинтърсън. Между нас има нещо като игра. Той редовно ми предлага да се омъжа за него и ще бъде възхитен, ако приема. Наближава седемдесетте и е твърде стар, за да се възползва от съпружеските си права. Ако стана негова съпруга, ще изпълня условието в завещанието на татко и не след дълго отново ще бъда свободна. Ако съм вдовица, Кандоувър ще ме види в различна светлина.
Лейди Лора едва не изтърва чашата си с чая.
— Що за ужасна мисъл! Да се омъжваш за някого и в същото време да се надяваш да умре е отвратително. А освен това и глупаво! Познавах едно момиче, което се омъжи за човек на възрастта на сър Харолд, надявайки се скоро да стане богата вдовица. Това беше преди двадесет години, съпругът й все още е жив, а тя пропиля младостта си.
Джослин пребледня, а Лора додаде:
— Освен това няма възраст, за която със сигурност да се твърди, че мъжът не се интересува от съпружеските си права.
При тази мисъл племенницата й потрепери.
— Убеди ме. Сър Харолд е мил джентълмен, но не желая да му стана съпруга. — Прехапа долната си устна. — Идеята да се омъжа за някого, който скоро ще се пресели в по-добрия свят, не е лоша, но сър Харолд е доста жизнен за годините си. Трябва да бъда сигурна, че този, който ще ми стане мъж, много скоро ще умре.
— Ще ми се да вярвам, че съм те разубедила поради морални съображения, но имам мрачното предчувствие, че по-скоро се дължи на практични проблеми. Ако си замислила нещо още по-скандално, по-добре не ми го казвай. — Лора тъжно изгледа племенницата си. — Браковете по сметка може и да не са рядкост в нашия свят, но се надявах, че ще имаш нещо по-добро. Истинска хармония на душата и разума, както е при мен и Андрю.
— Малко хора имат това щастие — отвърна Джослин, като потисна надигналата се в гърдите й завист.
Леля й не можеше да обори подобно твърдение.
— Трябва ли наистина да бъде Кандоувър? Ако не искаш да се омъжиш за Макензи, може би ще спреш избора си на лорд Кеърн. Сигурна съм, че той ще бъде внимателен и любящ съпруг.
— Но аз харесвам Кандоувър, лельо Лора. Мъжете не са чифт ръкавици, които можеш да сменяш. За седемте години след представянето ми в обществото не съм срещнала някого, с изключение на Кандоувър, за когото да поискам да се задомя. На младини и ти си имала мнозина ухажори. Искала ли си да се омъжиш за друг, освен за чичо Андрю?
— Не и след като срещнах Дрю. — Лейди Лора стисна ръце, сякаш се питаше дали да продължи. — Скъпа, понякога се питам дали нежеланието ти да се омъжиш има нещо общо с майка ти?
— Няма да обсъждаме майка ми — отвърна Джослин с тон, който можеше да среже леден блок. В следващия миг осъзна колко грубо прозвучаха думите й и добави по-спокойно: — Аз почти не си спомням тази жена. Защо тя трябва да влияе при избора ми на съпруг?