— Но ако тя наистина е по следите на нещо — избухна Лейн — защо ще трябва да…
— Питър, моля те, — каза Б. Дж. — дай да разискваме спокойно.
Той обходи с поглед насядалите около масата.
— Съжалявам, господа, че не ви уведомихме своевременно. Стори ми се, че това не беше нещо, което изискваше тайна, но пък не ни се искаше и да се шуми по него твърде много, затова Маркус помисли…
— Маркус значи я е търсил? — запита Лейн.
Епълтън кимна с глава.
— Шест дни. И никаква следа от нея.
— Може би се е усамотила някъде, за да обмисли някакъв проблем — каза Луис.
— Помислихме за това — каза Хилтън, — но ако беше така, щеше да ми каже. Тя е толкова точна и изпълнителна, а и записките й са изчезнали.
— Ако е отишла да работи — настойчиво продължи Луис — трябвало е да ги вземе.
— Но не всичките — каза Хилтън. — Само текущите, свързаните със случая. Не цялата документация. Всъщност никой няма право да изнася материали вън от предприятието. Нашата сигурност и безопасност все пак не си е съвсем на мястото.
Лейн се обърна към Епълтън.
— Вие проверихте ли мониторите?
Епълтън вежливо кимна с глава.
— Разбира се, че ги проверихме. Това за нас е една рутинна процедура, но мониторната система не е пригодена да борави с идентификация. Всеки компютър отчита човека, когато се появи в квадранта му. Той издава само сигнал с който показва, че там се появява живо същество. Ако някои от сигналите заглъхне, значи човекът е умрял и веднага се изпраща Спасителната команда. Но тези сигнали непрекъснато се менят с промяната в движението. Хората излизат от един квадрант и биват засичани в друг.
— Но компютъра може да проследи и покаже един човек, който пътува.
— Разбира се. Но много хора пътуват, не пътува само един човек. А Мона Кямпбъл може и да не пътува. Тя може просто да се е завряла някъде.
— Или пък да е отвлечена — каза Луис.
— Не ми се вярва — възрази Хилтън. — Не забравяй, че и записките й ги няма.
— Ти мислиш, значи, — каза Фрост, — че е избягала? Умишлено е напуснала предприятието.
— Избягала е — каза Хилтън.
Хауърд Бърнс, началник на отдела за Проучване и Изследване на Жизненото Пространство, запита:
— Ти наистина ли мислиш, че е офейкала по някакъв начин?
— Да, мисля — каза Хилтън. — Тя самата ми намекна доста предпазливо. Подхванала беше някаква нова линия на изчисления. Спомням си много добре, че каза изчисления, а не изследвания. Видя ми се доста странно, но тя се загледа напрегнато наоколо и…
— Тя каза изчисления? — запита Лейн.
— Да. По-късно разбрах, че работи с Хамалианската Математика. Спомняш си Хауърд, нали?
Бърнс кимна с глава.
— Един от нашите кораби я донесе преди може би 20 години. Бяха я открили на една планета, населена някога с интелигентна раса. Планета, която може би ще можем да използваме, но преди това би трябвало да я тераформираме, а тераформирането точно на тази планета ще бъде убийствена работа, която ще ни отнеме хиляда и повече години упорит труд.
— Можем ли да заимстваме нещо от тази Математика, което да ни помогне? — запита Луис.
— Математиците се опитаха — каза Бърнс. — Не излезе нищо. По всичко личеше, че си е чиста математика, но толкова далечна от нашата концепция за математика, че никой не успя да се справи. Групата, която посети планетата, откри и други човешки творения, но без практическо приложение. Представлявали някакъв интерес, разбира се, за антрополозите или културолозите, но без непосредствена практическа стойност. Математиката била нещо по-различно. Била в, как да кажа, нещо като книга и книгата била компактна и завършена. Не се среща често завършен и разчетен научен труд на изоставена планета. Донасянето й тук причини доста вълнения.
— И никой не може да я проумее, да вникне в нея? — каза Лейн. — Освен може би тази Мона Кямпбъл.
— Почти съм сигурен, че е успяла — каза Хилтън. — Тя е много особен човек и…
— Ти не изискваш ли периодически отчети за работата, която се върши? — запита Лейн.
— Разбира се, изисквам, но ние не надзъртаме през раменете на хората. Знаеш много добре какво би означавало това.
— Да — каза Бърнс — нужна им е малко по-голяма свобода. Трябва да се дава възможност да чувстват, че линията на изследване в своето развитие принадлежи на тях, че е нещо лично.
Б. Дж. каза:
— Всички вие чувствате, разбира се, от каква важност би било това. Изследването и проучването на жизненото пространство е начинание с големи и далечни перспективи. За това не може да не отдадем дължимата на Хауърд почит. То е нещо, което гледа триста, четиристотин години напред. Но програмата на времето ни е необходима колкото се може по-бързо. Едно проникване в програмата на времето би ни обезпечило с жизненото пространство, от което ще имаме нужда след един век, а може и преди това. Започнем ли веднъж съживяванията, ще стигнем до деня, в който ще се изправим пред нуждата от много повече пространство и място от това, което сегашната планета Земя предлага. А деня, в който можем да започнем съживявания може да се окаже не толкова далече. Момчетата на Безсмъртието се справят доста добре и напредват, ако добре съм разбрал думите на Енсън.