— Наистина не е за вярване — съгласи се Кастило.
— Тук, разбира се, също има корупция. Има и престъпления. Вестниците са пълни с материали за кражби и отвличания. В резултат изникна онова, което аз наричам култура на кънтри клубовете. Елитът живее по такива места, а когато ходят в Буенос Айрес, обикновено ги придружават бодигардове — наречени „охрана“ — и никой не се учудва.
— Забелязах, че човекът в количката за голф носи пушка — сподели Кастило.
— Имам и свои хора, разбира се, но по-голямата част от охраната ми са аржентинци. Тук има голф игрище… Играеш ли голф, Чарли?
Кастило поклати глава.
— Има и поло. Аз не играя, но Александър и Сергей ходят на уроци, а Ана и Елена се учат да яздят… А и училищата са добри. Хубавите, като „Сейнт Агнес ин дъ Хилс“7, са британско наследство.
— Децата ти ходят в училище, наречено „Сейнт Агнес ин дъ Хилс“? — попита с усмивка Кастило.
Певснер също се усмихна.
— Директорът е англикански свещеник. Тъй като в Аржентина и дума не може да става за руска ортодоксална църква, а тя признава чуждите литургии, миналата година Елена беше приета в Англиканската църква.
— Струва ми се, че владееш всичко, Алекс — отбеляза Кастило. — Браво.
— И аз така си мислех, Чарли, докато не се появи Хауърд тази сутрин и не попита: „Знаеш ли кого срещнах в асансьора на «Фор Сийзънс?»“
— С риск да се повторя, до днес нямах представа, че ти или Хауърд сте в Аржентина. А ако се притесняваш, че ще спомена пред някого за случайната ни среща, недей.
— Спомена нещо за отвличане.
— Съпругата на заместник-посланика е изчезнала при загадъчни обстоятелства, затова се предполага, че е отвлечена — обясни Кастило.
— Отвличанията се често срещано явление тук — потвърди Певснер. — Не е ли имала охрана?
— Кой ще тръгне да отвлича съпругата на дипломат? — попита Ана. — Той има ли пари?
— Много — кимна Чарли.
— Във вестника нямаше нищо — учуди се Певснер и се приведе напред, за да налее вино на Чарли.
— Опитват се да потулят случая. Надяват се, когато похитителите разберат, че е съпруга на дипломат, да я пуснат.
— Едва ли ще го направят — отвърна Певснер. — Ако искаш, мога да звънна тук-там.
— Всяка помощ е добре дошла — съгласи се Кастило. — Засега не са осъществили връзка. Много ми е жал за съпруга. Имат три деца и те непрекъснато питат кога ще се върне мама.
— Господи! — възкликна Ана. — Това е ужасно.
— Наистина — потвърди Кастило.
— Откъде са я отвлекли? — попита Ана. — Нали не е от дома им?
— От паркинга на ресторант „Канзас“ в „Сан Исидро“.
— Двамата с Алекс често ходим там — пребледня Ана. — Нали не са го направили пред децата?
Кастило поклати глава.
— Чакала е съпругът й да дойде след работа. Децата са били вкъщи.
— А президентът защо те е изпратил? — полюбопитства Певснер.
— За да разбера какво е станало и да му докладвам.
— Като стана въпрос за президента, преди да се хвана за телефона, имало ли е случай да му споменеш, че съм помогнал при връщането на самолета?
— Да.
Част от дневника на президента за този уикенд гласеше:
ПЕТЪК, 17 ЮНИ 2005, 19:55, ПРИСТИГАНЕ В ПРЕЗИДЕНТСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ В СЕВЕРНА КАРОЛИНА.
СЪБОТА, 18 ЮНИ 2005, ДО НЕДЕЛЯ, 19 ЮНИ 2005, 20:25: НЯМА ОФИЦИАЛНИ СЪБИТИЯ, ГОСТИ ИЛИ ПОСЕТИТЕЛИ.
НЕДЕЛЯ, 19 ЮНИ 2005, 20:25: ЗАМИНАВАНЕ ЗА БЕЛИЯ ДОМ.
Това не бе самата истина. Президентът бе убеден, че онова, което върши, когато си е у дома, не засяга никого, освен него самия, и че има пълното право лично да определи кое е официално събитие и кое не е.
Дневниците на секретаря на Вътрешна сигурност, на директора на Централното разузнавателно управление, на директора на Федералното бюро за разследване и главнокомандващия на американското Централно командване за същия период отбелязваха, че е прекарал период от два до пет часа в събота, 18 юни, в резиденцията, наричана „Белия дом в Каролина“ или „Президентската резиденция“, или „Хилтън Хед“.
Всички, с изключение на секретар Хол от Вътрешна сигурност, седяха на меките възглавници на ракитовите кресла и пиеха бира с президента, когато първият хеликоптер, блестящ двумоторен син „Хюи“ на Военновъздушните сили, направи заход над поляната между къщата и Атлантическия океан и кацна.
Джон Пауъл, директор на ЦРУ, и Марк Шмит, директор на ФБР, бяха в строги костюми, а генерал Алън Нейлър, шеф на Централното командване, бе в униформа. Президентът бе облечен в бяла риза с навити ръкави, разхлабена вратовръзка, панталони в цвят каки и мокасини.