— Не съм приел отговора ти за груб — отвърна Силвио. — Просто въпросът беше тъп.
— Исаксън.
— Джоуел, Чарли се обажда.
— Май телепатията пак е в действие — каза Исаксън. — Канех се да ти звъня за самолета на ФБР — на който, сигурен съм, че ще се зарадваш, Казанова, е красивата агент Шнайдер — и е „С–17“.
— Нали не си й пуснал някоя шега по мой адрес, Джоуел?
— Не съм, въпреки че изкушението беше невероятно. Тя е истинска наслада за очите и се почувствах длъжен да я предупредя какво представляваш.
— Дай ми повече информация за самолетите.
— Двамата с Джак Бритън са на „Гълфстрийм 5“, който излетя в единайсет и пет местно време. Пътуват с четиристотин и шейсет възела, разстоянието до вас е около пет хиляди и двеста мили, така че сметни сам кога ще пристигнат.
Без да иска разрешение, Кастило грабна химикалка от бюрото на Силвио. Посланикът веднага му предложи бележник с жълти листа.
— Номерът им е „Еър Форс 0477“. Ще кацнат на летище „Хорхе Нюбъри“, което, предполагам, е близо до Буенос Айрес. В самолета се намират и шестима доста кисели агенти на ФБР, вбесени не само защото трябва да докладват пред теб — защото си от Тайните служби, а не дори охрана на президента, — ами защото двама от техните бяха изритани, за да пътуват Шнайдер и Бритън.
— „Хорхе Нюбъри“ е до Буенос Айрес.
— Другият самолет, „С–17“ — номер „Еър Форс 0381“ — е излетял от военновъздушна база Чарлстън, Южна Каролина час по-рано, но ще кацне в Хълбърт — по всяка вероятност вече е кацнал, — за да вземе дванайсет командоси, готови за бой, и десет гвардейци с лейтенанта им специално за погребението. Добре че са били във Флорида за погребението на някакъв пенсиониран генерал.
— Господи.
— Нали се сещаш кой е издал тази заповед — добави Исаксън. — Както и да е, „С–17“ ще кацне на летище „Езейза“…
— Това е международното летище.
— Май този огромен самолет няма как да кацне на малкото летище. Да не говорим, че след това ще им отнеме цяла вечност да изминат четири хиляди и двеста морски мили при скорост четиристотин и петдесет възела.
Кастило записа цифрите.
— Добре. Ясно. Искам да те помоля за нещо.
— Казвай.
— Братът на вдовицата, Жан-Пол Лоримър, работи за ООН в Париж. Посланикът се опитва четирийсет и пет минути да се свърже с него, но не успя. Познаваш ли някого в Париж, който може да помогне?
— Веднага ще се заема.
— Обади се в посолството там и остави номера и адреса му на секретарката на посланика.
— Дадено. Нещо друго, шефе?
— Сложих Тони Сантини за шеф на охраната на Мастърсън. Действието на наркотика отмина, но ще я задържат в болницата до утре. Не знам кога ще иска да тръгне, но иска да пътува за военновъздушна база „Кислър“ в Мисисипи, откъдето е той.
— Там ли иска да го погребе?
— Очевидно.
— Знам, че президентът мислеше за „Арлингтън“…
— Май тя ще настоява да е при семейството си в Мисисипи, Джоуел.
— Това ще се окаже проблем. Знам още, че президентът иска аутопсията да е в „Уолтър Рийд“8.
— Аржентинците вече правят аутопсията. Те ще съдят копелетата, стига да ги хванем, в аржентински съд.
— Кой го реши?
— Аз — отвърна Чарли. Срещна погледа на Силвио и добави: — Посланикът се съгласи.
— Ще има буря на високо ниво, Чарли.
— Много е съмнително, че ще успеем да издействаме екстрадиция за извършителите. Освен това престъплението е станало тук. И вече е свършен факт. Посланикът вече съобщи на външния министър.
— Струва ми се, че шефът ще иска да обсъди този въпрос с теб, Чарли. Или по-вероятно неговият шеф.
— И аз си помислих, че ще стане така.
— Ще се чуем пак, Чарли. Пази си гърба.
Кастило затвори и сметна в колко приблизително ще пристигнат самолетите.
— И двата ще пристигнат между единайсет и полунощ довечера — съобщи той на посланик Силвио. — „Гълфстрийм“ каца на „Хорхе Нюбъри“, а „С–17“ на „Езейза“. Пратили са и гвардейци от Трети пехотен полк — „Старата гвардия“, и командоси.
— Ако искаш да посрещнеш агентите си и екипа от ФБР, мога да накарам аташето по отбраната да посрещне самолета.
— Благодаря ви.
— Той ще уреди транспорта и къде да се настанят. Най-добре е военният персонал да се настани при пехотинците. Нали си казал на агент Юнг да се погрижи за хората от ФБР? Твоите къде ще отседнат?
— Аз ще се погрижа за тях. Ще ми трябва превоз. Мога ли да наема коли за тях?
— Можеш, но автомобилите са малки и ненадеждни. Освен това нямат радиостанции. Ще помоля Кен Лауъри да се заеме с този въпрос. Колко автомобила ще ти трябват?
— Ако е възможно да задържа колата, която ми дадохте, още една. А шофьор не ми трябва.