кавалера си, че го държеше под ръка.
— Ще се изненадаш, ако я видиш на дневна светлина — отговори по-опитният
Денис. — Разправяли са ми някои работи за нея. Всъщност — продължи той бавно, сякаш обмисляше дали да издаде някаква позорна тайна — казват, че е кривогледа.
— О, Денис, как можеш да казваш такова нещо! — възмути се Мери.
Но тя все пак се загледа със съмнение в смело накривената моряшка
шапчица. Дали това беше само кокетност, или означаваше нещо повече?
— Заповядайте, дами и господа, заповядайте! — завика Мак Инали, като със
замах свали цилиндъра си и го протегна с любезен канещ жест.
— Представлението ще започне. Ей сега ще започне. Съвсем сигурно
последно представление за тази вечер. Забавление от най-висока класа, вход два
пенса и само два пенса. Артистично, фино и елегантно — господа, можете да
доведете съпругите и изгорите си, забавлението няма да ги накара да се червят.
Единственият на света Мак Инали — от най-високата и най-добра класа. Ей сега ще
започне! Господа! От лявата ми страна е мадам Болита с най-чудесния и артистичен
номер на Терпсихора от столетието. — Като чу името си, мадам Болита направи
малък пирует, усмихна се свенливо, протегна кокетно ръце и започна да тегли нови
ленти, които сега бяха още по-дълги от преди.
— Почитаеми дами! От дясната ми страна е синьор Маджини, най-известният
и съвършен вокалист, пристигнал направо от оперите в Париж и Милано, който ще
изпълни илюминираната певческа сцена на епохата. — Синьор Маджини, чието
истинско име беше Маджънти, придоби още по-романтичен и меланхоличен вид и се
поклони замечтано, като че ли дамите го бяха отрупали с букети в Париж и се бяха
скубали за благоволението му в Милано.
— Ей сега ще захванем да започваме! Ей сега ще започнем да захващаме!
Влизайте! Влизайте! Последно представление за тази вечер. След представлението
затваряме. Благодарим ви пак отново за любезното внимание. Влизайте, влизайте!
— Трябва скоро да започне — каза Денис. — Той толкова често го казва. Да
влезем ли?
— Да — изчурулика Мери.
Те влязоха.
В шатрата миришеше на парафин, спарени стърготини и портокалови кори.
Пипнешком те си пробиха път в тъмнината, намериха празно място, седнаха и след
кратко, напрегнато очакване бяха възнаградени с откриването на програмата. Тя бе
разделена на две части — първата бе предоставена на мадам Болита, а втората на
синьора от Париж и Милано; но трудно беше да се каже дали великият Мак Инали бе
привлечен от настойчивата миризма на вечерята, си от пържола с лук (тази миризма
се носеше от колата зад шатрата), или пък смяташе, че има време за още едно
представление, което наистина да бъде последно — във всеки случай
представлението бе въплъщение на самата краткост.
Мадам направи пирует, заставаше в поза и скачаше тежко, акцентирайки
думкането от падането си върху тънките кънтящи дъски на сцената с кратки неволни
въздишки, които у някоя не така съвършена артистка биха могли да се вземат за
грухтене, придружавайки по-леките си движения с изобилно щракане с пръсти и
пискливо подвикване: „Ла, ла, о, ла, ла!“ на няколко пъти тя направи треперлив
пирует в дъното на сцената, пристъпи игриво напред към светлините,
пренебрежително ритна назад във въздуха с внушителния си крак, протегна
замечтано напред брадичката си, подпряна на показалеца, и като се полюля леко на
другия си крак, изгледа публиката с изражение на дълбоко задоволство от
постижението си. После, като прибави към слабите ръкопляскания своето: „О, ла, ла“, което прозвуча като самопоздравление, тя изкусително тръсна глава и започна
да скача в кръг, което за нейно удобство я върна в първоначалното положение.
Връхната точка на първата част от номера й бе едно благородно усилие — когато с
разперени ръце и изкривено от усилие лице тя бавно и мъчително се спусна в
шпагат, от което положение обаче не направи опит да се вдигне, защото бе спасена
от навременното падане на завесата.
Страница 16
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
— Не е зле, като се има предвид възрастта й — забеляза Денис
поверително. — Но някой ден тя ще продъни сцената и няма да чуем нищо повече за
нея.
— О, Денис — пошепна Мери укорително. — Ти не казваш това сериозно. Не
ти ли хареса?
— Ако на теб ти е харесала, и на мен ми харесва! Но не ме карай да се
влюбвам в нея! — подразни я Денис. — Да видим какво ще направи сега — добави
той, когато след подобаваща пауза завесата се издигна отново и разкри