нерешително се огледаха.
— Да влезем ли още някъде? — бавно попита Денис.
Страница 17
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
Мери поклати глава. Вечерта бе толкова прекрасна, че й се искаше да трае
вечно; а всъщност тя вече бе свършила и сега най-трудното беше да каже
довиждане. Тя трябваше да си тръгне, да поеме тежкия път назад от тази страна на
любовта — сега, уви, вече бе време да поеме този път.
— Тогава да се поразходим малко — предложи Денис. — Още не е късно,
Мери. Няма да ходим далеко.
Не можеше да се откъсне от него! Гърлото й се свиваше от болка при
мисълта, че той може да си отиде и тя безсъзнателно почувствува, че трябва да
остане с него още малко. Искаше да отложи тъжния край на това вълнение и
опиянение; искаше той винаги да бъде при нея, за да я успокоява и утешава.
Остротата на новото й чувство към него извикваше в сърцето й болка като от рана
и силата на това чувство изличи от съзнанието й мисълта за дома й, за баща й, всяка възпираща мисъл, която би й попречила да го последва.
— Ела, Мери, мила — помоли той. — Още е рано.
— Е, за малко тогава — съгласи се тя шепнешком.
Пътеката, по която тръгнаха, следваше криволичещия бряг на Ливън. От
едната страна оставаше набраздената повърхност на реката, а от другата страна —
росните ливади. Високо в небето пълната луна грееше като излъскан съд от ковано
сребро сред сребристия звезден прах и се оглеждаше в загадъчните дълбини на
тъмната река. От време на време тънки и дълги като копия облаци пронизваха този
бял ореол, запламтял толкова високо в небето и толкова дълбоко в реката, сякаш
призрачни пръсти предпазваха очите от неговия блясък, който поради своята
лъчезарност беше непоносим за тях. Мери и Денис вървяха смълчани всред красотата
на сребристото сияние, а въздухът, хладен от росната свежест на вечерта и напоен
със сладкия дъх на сочна трева и дива мента, ги обгръщаше нежно като милувка.
Пред тях две големи сиви пеперуди се гонеха по пътеката, трепкаха
феерично между високите ракити и треви по брега, безшумно кръжаха и кръстосваха, втурваха се, но винаги една след друга, винаги заедно. Крилцата им проблясваха
на бледата светлина като прашинки в лунен лъч, а шепотът на полета им се сливаше
с тишината като шумолене от падащи листа.
Реката също бе стихнала и само леко бълбукаше и плискаше о брега, а
тихата шушнеща песен на течението сякаш се бе сляла с нощния покой.
Те изминаха известно разстояние и сега панаирът се виждаше само като
слабо зарево на небосклона, бледно пред сиянието на луната, а от духовата музика
ветрецът донасяше само тих шепот, който чезнеше в безмълвието; но Мери и Денис
не забелязваха нито музиката, нито луната и въпреки че несъзнателно поглъщаха
околната красота, те виждаха и усещаха само себе си. За пръв път сама с Денис, далеко от света — това изпълваше Мери с бурно щастие, караше сърцето й да бие
лудо и радостно.
И Денис, обиграният градски младеж, бе обладан от чувство, което за него
бе странно и ново. До дъно бе пресъхнал непринуденият поток от леки разговорни
фрази, които винаги го правеха душа и център на компаниите, от комплименти,
които се изливаха най-естествено от устните му. Бе мълчалив и мрачен като на
погребение, казваше си той. Чувствуваше, че авторитетът му е на карта, че трябва
да каже нещо, колкото и банално да е то. Но докато вътрешно се ругаеше и се
наричаше пън, некадърник и простак, въобразявайки си, че ще отблъсне Мери с това
глупаво мълчание, езикът му си оставаше неподвижен, а иначе пъргавият му ум бе
така завладян от чувства, че той не можа да проговори.
Наглед те пристъпяха със спокойни и равни стъпки, но в душата на всеки
от тях се надигаше буря от потиснати чувства, а понеже не говореха, тези чувства
ставаха още по-пламенни.
Мери усети истинска болка в сърцето си. Те бяха толкова близо един до
друг, че чувството за близост я изпълни с неизразимо желание, недоловим копнеж, който намираше отдушник само в здраво стисналата я ръка на Денис, която
свързваше разтрепераното й тяло с неговото и я успокояваше като божествен
балсам.
Най-после те рязко и неволно се спряха и застанаха един срещу друг. Мери
вдигна глава към Денис. Малкото й закръглено лице, бледно от лунната светлина, изглеждаше прозрачно и одухотворено. Денис се наведе и я целуна. Устните й бяха
меки, топли и сухи и се предлагаха на неговите като жертвоприношение. За пръв
път я целуваше мъж и макар че бе съвършено невинна и съвсем неопитна, природният