глава. Горящото й изморено тяло се отпусна в блажена забрава, разтрепераните
клепачи се затвориха, свитите в юмруци ръце се отпуснаха, главата се склони на
рамото и след като последната й мисъл се отправи към Денис, дишането и стана
правилно и спокойно. Тя спеше.
>>
III
На другата сутрин Джеймс Броуди се пробуди, когато слънцето вече сипеше
лъчите си през прозореца. Той нарочно бе избрал тази стая в задната част на
къщата за своя спалня, тъй като с някакво животинско влечение обичаше слънцето, Страница 20
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
обичаше ярките утринни лъчи да го събуждат, да проникват през завивките в
жадното му тяло, да го изпълват с чувство за сила и великолепие. „Няма по-добро
нещо от утринното слънце“, обичаше да казва той и това беше една от привидно
дълбоките аксиоми от запаса му, които той твърде често употребяваше в разговор и
ги повтаряше с всезнаещ и надут вид. „Утринно слънце — ето какво е нужно на
човека! Може да нямаме достатъчно, но в моята стая аз съм се погрижил да имам
колкото се може повече.“
Той се прозина широко и с наслада протегна масивното си тяло, гледайки
доволно с премрежени, но зорки очи златния рояк прашинки, които плуваха около
него, после за момент премигна въпросително към часовника на камината, чиито
стрелки показваха само осем часа; като разбра, че има още четвърт час да лежи, отпусна глава, търколи се на другата страна и се гмурна в завивките като огромен
делфин. Но скоро пак се надигна. Въпреки красивата утрин, въпреки сочната
миризма на вряща овесена каша, която жена му приготвяше долу и която се издигаше
нагоре и нежно гъделичкаше обонянието му, в настроението му липсваше онова пълно
задоволство, което според него той трябваше да изпита.
Намръщен, сякаш търсеше причината за недоволството си, той се обърна и
изгледа вдлъбнатината от другата страна на голямото легло, което жена му бе
напуснала преди повече от час. Според реда в тази къща тя бе станала по-рано, за
да подреди всичко своевременно и да сложи закуската на масата в момента, когато
той слезе. Каква полза от такава жена за мъж като него, помисли си той с
отвращение? Тя можеше да готви, да пере, да чисти, да кърпи чорапите му, да
четка обувките му и дори да ближе обувките му, но що за жена беше тя сега? Освен
това след последната си бременност, след като тя беше постоянно болнава,
слабовата и хленчеща, оскърбяваше грубата му мъжественост с вялата си немощ и
предизвикваше отвращението му с болнавостта си. Рано сутрин, когато тя ставаше
преди него и мислеше, че той не я наблюдава, Броуди с крайчеца на окото си
гледаше с погнуса как тя почти крадешком се облича. Миналата неделя той я видя
как скриваше някакво изцапано бельо и ревна срещу й като разярен бик: „Не прави
кочина в спалнята! Доста вече те търпя и без да хвърляш мръсните си дрехи в
лицето ми!“ Той с яд съзна, че тя отдавна му бе станала противна; самата й
миризма го отблъскваше и ако не беше почтен човек, той отдавна би потърсил нещо
друго. Какво беше сънувал тази нощ? Той замечтано издаде напред долната си устна
и протегна силно крака, като си спомни съня и си помисли за съблазнителната
млада развратница, която бе гонил в гората и която, въпреки че бе тичал като
елен, бе се спасила с бързината на нозете си. Тя тичаше по-бързо от сърна,
дългата й коса се развяваше след нея, никаква дреха не затрудняваше движенията й
и въпреки бързия бяг тя се извръщаше, за да му се усмихне примамващо и
предизвикателно. Само да можех да я хвана, щях да я накарам да запее друга
песен, помисли си той, дал блажена свобода на еротичната си фантазия, докато
лежеше по гръб, изложил тежкото си тяло на слънцето, а полуотворените му устни
потръпваха в полусладострастна, полусаркастична усмивка.
Изведнъж забеляза, че часът е осем и четвърт, бързо скочи от леглото,
обу чорапите, панталоните и пантофите си и свлече дългата нощница. Голото му
гладко тяло блесна, а мускулите по раменете и гърба му потрепваха като възлести
гъвкави въжета под бялата кожа, която лъщеше като гладък сатен, с изключение на
гърдите, които бяха покрити с гъсти тъмни косми, плътни и прилепнали като лишеи
върху скала. За момент той постоя така изправен пред малкото огледало над
мивката, възхищавайки се от ясния си поглед, здравите си бели зъби, и със
стържещ звук прекара пръсти по покаралата брада върху мощната си челюст. После, все още гол до кръста, той се обърна, взе една махагонова кутия, в която лежаха