— Нали обещаваш да кажеш резултата на мен, преди да го съобщиш на татко,
Неси? Ще ми го кажеш, щом се научиш.
— Разбира се — отговори Неси със същия тон, но отмести поглед от сестра
си и загледа настрани през прозореца. — Но ние ще го узнаем една-две седмици
след изпита.
— Нали обещаваш? — настояваше Мери. — Кажи ми, че ще отворим писмото
заедно.
— Да! Да! — ядосано извика Неси. — Откога съм ти обещала! Можеш дори да
отвориш ти, не държа на това. Обещала съм ти и ще си устоя на думата. По-добре
ме остави да уча, отколкото да ми опяваш за това!
Мери отново загледа сестра си с известно безпокойство, като си мислеше
колко малко прилича на обичайната й ласкава, непресторена кротост сегашното й
раздразнение и престорената й самоувереност, но макар и да се тревожеше
вътрешно, реши, че това трябва да е само последица от естествения страх пред
наближаващия изпит, и нежно каза:
— Е, аз си отивам и те оставям да учиш, миличка! Но моля ти се, не се
преуморявай прекалено много! Аз се тревожа заради тебе. — Мери взе празната чаша
и на излизане се опита пак да я убеди: — Съвсем ли си сигурна, че не би искала
да поизлезеш за няколко минутки? Аз отивам на разходка.
— Не — викна Неси и буйно поклати глава. — И дума да не става! Хубавичко
ще си уча и нищо няма да ми стане. — Тя се усмихна на Мери с чудновато
самодоволство — същата Неси, която преди един миг се тресеше от безутешни
ридания и която неизменно проявяваше пълна зависимост от сестра си. — Върви и се
поразходи, момиче! — добави тя. — Искам да си помисля на спокойствие!
— За Евклид ли? — запита със съмнение Мери от вратата.
— Да, за Евклид! — извика Неси с отривист смях. — Хайде върви и не ми
пречи!
Мери затвори вратата на гостната и понеже кухнята представляваше
забранен предел, отреден за почивката на Броуди, бавно се качи в стаята си, все
още държейки в ръка чашата от млякото на Неси. Тя гледаше тази празна чаша и се
мъчеше да се утеши със спомена за всичките грижи, които бе посветила напоследък
на сестра си, за допълнителната храна, която купуваше за нея и я караше да
Страница 248
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
изяжда, но въпреки успокоението, което й донасяха, тези размишления, тя
въздишаше и не можеше да пропъди мисълта за внезапното избухване на Неси:
струваше й се, че в него открива нови доказателства за неуравновесеността на
сестричето си, която я тревожеше от деня на завръщането й у дома. Докато си
слагаше шапката и ръкавиците, за да излезе на обичайната си разходка, Мери реши
по-отблизо и по-внимателно да наблюдава Неси през време на върховните усилия, които тя щеше да положи през настъпващата седмица.
Вънка въздухът бе топъл и неподвижен, а улицата безлюдна, потънала в
онази тишина, която караше Мери в неделя да излиза на разходка винаги подиробед, а не вечер, когато същата улица гъмжеше от разхождащи се двойки. Пък и понеже
Броуди спеше по това време, тя се чувствуваше сигурна, че Неси е запазена за
час, два от тормоза му и тази сигурност я изпълваше с чувство на свобода,
каквато сега рядко изпитваше. Тя се запъти нагоре по улицата и този път реши да
тръгне наляво, по пътя, който водеше направо към далечните Уинтънски хълмове, прострели се пред нея и изглеждащи още по-далечни, защото почти целите бяха
забулени в трептяща омара. Тази омара бе надвиснала и над пътя; тя се вдигаше
при лекото движение на въздуха като мираж и създаваше илюзията, че в далечината, на пътеката пред нея, имаше локви вода. Но нямаше никаква влага, всичко бе сухо
и тънеше в прахуляк, който скоро покри обувките й със ситен, бял прашец и се
вдигаше на малки облачета около полата й при всяка стъпка. Денят беше прекрасен, природата дремеше, огряна от жаркото слънце, но часът не подхождаше за разходка
и скоро малката къдрица, която никога не се подчиняваше на строгата четка за
коса, увисна като влажен кичур на бялото чело на Мери; крачките й станаха
по-бавни и тя се почувствува уморена. Заедно с умората я завладя отново мисълта
за странното поведение на Неси този следобед, жегата изведнъж започна да я гнети
и Мери бе вече решила да се върне обратно у дома, когато неочаквано забеляза по
пътя бързо да се приближава към нея един кабриолет. Тя тозчас позна кабриолета и
този, който го караше, и трепна от смущение, понечи да се обърне и да побегне, спря се, нерешително се забави за момент, оглеждайки се насам и натам, сякаш
търсеше място да се скрие, после, разбрала може би безполезността на такова
бягство, наведе глава и бързо се запъти срещу кабриолета. С приближаването си