парцали, да задушава дори желанията си за най-малките развлечения, излизащи
извън кръга на строгата пестеливост. Но Мери потисна надигащото се в нея чувство
за собствената й нищожност, сподави мислите си за бъдещата си тъга, каза си, че
не бива да помрачава единствения час на това необичайно удоволствие, и се отдаде
на непривичната наслада да се радва на живота.
Ренуик от своя страна наблюдаваше чистия й профил, леката руменина,
избила по меките й бузи, и необичайното й оживление със странно задоволство, с
по-остро чувство на радост, отколкото тя наблюдаваше гледката. Изведнъж изпита
силно желание да я накара да се обърне към него, за да може да надзърне в очите
и; той прекъсна мълчанието с думите:
— Нали не съжалявате, че дойдохте?
Въпреки това Мери не го погледна, при все че устните й се извиха в лека
усмивка, когато отговори:
— Радвам се, че дойдох! Всичко е тъй прекрасно! Не съм свикнала на
такива неща и ще мога да си спомням за тази разходка.
— Имаме време да отидем до брега на Лок — весело отговори Ренуик, — а
ако Тим не жали силите си, ще има време и да пием чай.
Мери бе възхитена от предложението му и загледа чистия загладен гръб на
Тим с тайната надежда, че ще бърза достатъчно много, за да имат време за чай, но
не чак толкова, че да я върне у дома преди време.
— Тим! — повтори тя, без да се замисля. — Колко хубаво име за кон!
— И конят също е хубав — отговори Ренуик и добави по-високо: — Нали,
Тими?
Чул тези думи, Тим наостри уши и сякаш зарадван, ускори спокойния си
тръс.
— Виждате ли? — продължи Ренуик, забелязал с одобрение усмивката й. —
Разбира, че говоря за него, и се мъчи да не се засрами… Тоя безсрамен лицемер!
Той съвсем ще се измързеливи в Единбург. Прекалено много овес и недостатъчно
движение!
— Нима ще го вземете със себе си? — попита Мери.
— Да. Не бих могъл да продам Тим. Такъв съм аз. — Той замълча, сетне
замислено продължи: — Това е смешна черта, но когато обикна нещо, не мога да се
разделя с него — картини, книги, кон — все едно какво. Когато харесам нещо,
харесвам го докрай. Аз съм упорит. Не признавам чужди преценки в съжденията си.
Някой критик може да ми каже десет пъти, че еди-коя си картина била хубава; щом
не я харесвам, не я искам. Аз купувам картина, която ми харесва, само ако тя ме
завладее и вече не мога да се разделя с нея.
— Картината в трапезарията ви е прекрасна.
— Да — отговори уверено Ренуик, — чудесно платно… Радвам се, че ви
хареса. Тази картина ми е като другар. Купих я, когато бях в Института. — След
Страница 250
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
това Ренуик добави с хитро изражение: — Но тя не допада само на мене, критиците
я харесаха също.
Споменът за картината наведе Мери на мисълта за целта на първото
посещение при доктора и за да предвари неговия въпрос относно Неси, каза:
— Много съм ви благодарна за всичко, което сторихте за Неси. Вие се
показахте повече от добър към нас двете. — Тя не беше му казала за нещастието, сполетяло гроздето, и той продължаваше да я отрупва с вниманието си, за щастие, без да бъде открит от Броуди.
— Искаше ми се да ви помогна — отвърна Ренуик. — Как се чувствува тя при
тази напрегната работа?
— Изглежда, че е по-добре със здравето — каза Мери с леко прозвучала в
гласа тревога, — но е много променчива. Понякога ми се вижда съвсем особена.
Тревожи я приближаването на изпита. Той е в събота. Аз направих всичко, което
можех, за нея.
— Зная, че сте направили… всичко — успокоително рече Ренуик. — Но щом е
издържала досега, без да си разстрои нервите, трябва да е добре! Надявам се, че
ще получи тази стипендия и ще се успокои. — После, след продължително мълчание, забеляза със сериозен тон: — Да бях на ваше място, бих гледал да съм близо до
нея, когато получи съобщението за резултата, и ако ви дотрябвам, извикайте ме
веднага.
Мери знаеше, че той ще е заминал, когато съобщят резултата, но
съзнавайки, че е направил достатъчно за нея, нищо не отговори и продължи да
мълчи, потънала в мислите си. Както Ренуик каза, Неси трябва да е добре! Тя ще
се погрижи за това. Ще бъде до нея: ще я наблюдава, ще я закриля, в случай на
неуспех ще я запази от неочакваните прояви на баща си.
От тези размишления, от затвърждаващото се в мислите й решение я
изтръгна неговият глас:
— Тука са разширили пътя. Ще можем лесно да минем, освен това е
по-сенчесто, отколкото по другия път.
Когато вдигна глава, Мери с изумление видя, че без да знае какво