— Тука сте, значи, а? — забеляза Броуди, без да откъсва очи от вестника,
който бе издигнал пред себе си, нахално преструвайки се, че чете.
Дрон се покашля и отвори вратата още малко.
— Господин Броуди, може ли да поговоря с вас, съвсем за мъничко? Няма да
ви отнема повече от минутка — примоли се той и постепенно се вмъкна в кантората
през едва отворената врата.
— Е, какво има? — изръмжа Броуди и раздразнено вдигна поглед. —
Доколкото зная, нямам вземане-даване с вас. Ние с вас не сме от една ръка хора.
— Много добре зная това, господин Броуди — отговори Дрон смирено, — и
тъкмо затова идвам при вас. Идвам, така да се каже, да ви помоля за съвет и да
ви направя едно малко предложение.
— Казвайте тогава! Не стойте така като чучело.
Дрон започна нервно да мачка каскета си.
— Господин Броуди, напоследък търговията ми не върви много добре и
всъщност съм дошъл за малкия имот до вашия магазин.
Броудин го погледна:
— Искате да кажете за това разнебитено дюкянче, дето вече три месеца
стои запуснато? Как може да не го види човек? Та то е позорно петно за улицата.
— Зная, че отдавна е празно — отговори Дрон плахо. — Но то все пак
донякъде е ценност, всъщност единствената ценност, която ми е останала, и като
бях съвсем отчаян и си мислех за това и онова, дойде ми наум нещо, което може да
ви заинтересува.
— Я гледай! — присмя се Броуди. — Колко интересно! Ама че умна глава
имате — то се знае, че ще ви идват такива идеи! Следващия път ще ви изберат в
Градския съвет. Е, каква е великата ви идея?
— Помислих си — отговори човекът почтително, — че за вашата голяма
търговия магазинът ви може би е тесен и бихте могли да се разширите, като
вземете моето дюкянче и си направите голям магазин с една-две широки витрини.
Броуди дълго и язвително се втренчи в съседа си.
— Я гледай ти! Значи, от грижа за моята търговия сте измислили всичко
това и идвате два пъти тази сутрин — каза той най-после.
— О, не, господин Броуди. Нали ви казах, напоследък доста ми се
пообъркаха работите, пък и туй-онуй, а жената пак скоро чака дете, та трябва да
дам имота си под наем.
— Това вече е прекалено — изръмжа Броуди. — Все такива дребни, смачкани
хорица като вас имат големи семейства. Надявам се поне, че няма мен да държите
отговорен за последната ви придобивка. О, зная, вие копнеете да имате голямо
семейство. Чух, навъдили сте толкова много дечурлига, че вече не можете да ги
преброите. Но — продължи той с променен глас — не ме дръжте отговорен за тях.
Моят магазин си е мой и аз ще си го поддържам, както аз искам. Просташка витрина
ще си направя само тогава, когато започна да раздавам торбички с бонбончета
заедно с шапките. Дявол ви взел, вие не знаете ли, че най-видните хора от града
са мои клиенти и мои приятели? От месеци вече вашето празно дюкянче е петно за
Страница 25
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
моята солидна кантора. Дайте го под наем, щом искате. Непременно го дайте под
наем. Дайте го на дявола, ако щете, но аз никога няма да го взема. А сега се
махайте и да не сте дошли повече да ми досаждате с такива неща. Аз съм зает
човек и нямам време за вашето глупаво хленчене.
— Добре, господин Броуди — спокойно отговори Дрон, като продължаваше да
мачка каскета си. — Съжалявам, ако съм ви обидил, но мислех, че няма нищо лошо
да попитам… но с вас е трудно да се говори.
Той отчаян се обърна и понечи да излезе, но в този момент Пери възбуден
се втурна в стаята.
— Кабриолетът на сър Джон е пред вратата, господин Броуди — заекна той.
— Ей сега го видях да спира!
Помощникът можеше да се справя с по-маловажните клиенти, така да се
каже, с масата, на която бе длъжен да услужва, без да безпокои Броуди; но когато
в магазина дойдеше някоя видна личност, Пери, който помнеше какво му е
заповядано, изтичваше като хрътка да повика господаря.
Броуди изгледа Дрон високомерно, с поглед, който казваше: „Виждаш ли?“,
и като го хвана здраво за лакътя — защото не искаше сър Джон да го свари в
обществото на такъв долен човек, — избута го навън от кантората и през магазина, ускорявайки преминаването му през външната врата с един последен тласък.
Унижението от това мощно, неочаквано и окончателно избутване съвсем смути Дрон; той се препъна, хлъзна се, изгуби равновесие и се просна по гръб с цялата си
дължина тъкмо в момента, когато сър Джон Лата слизаше от кабриолета.
Като се смееше с пълен глас, Лата влезе в магазина и се приближи до
Броуди.
— Цяла вечност не съм виждал такава смехория, Броуди. Каква физиономия