дума много приляга за нея. Ако бях й позволил да започне, можеше да оглушеем. —
Но след тази забележка той изпадна в неловко мълчание, което събуди у Мери
спомена за единствения друг случай в живота и, когато беше седяла сама на масата
с някои мъж, когато бе яла сладолед всред пъстрия разкош на салона Берторели, когато Денис бе настъпил крака й и я бе очаровал с веселите си, цветисти
приказки.
Колко различна беше обстановката тука, в прохладната свежест на селската
градинка, изпълнена с аромата, излъхнат от стотици цветчета; колко различен беше
и нейният другар, който нито бъбреше за примамливи пътувания из чужбина, нито
пък, уви, галеше с крака си нейния крак. Обаче сега той й се заканваше с глава.
— В края на краищата вие изядохте само две — промърмори й Ренуик с
трагичен поглед и бавно добави: — а аз казах седем.
— Те са толкова големи! — възрази Мери.
— А вие сте толкова малка… Но щяхте да бъдете по-голяма, ако правехте,
каквото ви се казва.
— Винаги съм правила, каквото ми казвахте в болницата!
— Да — отговори той след кратко мълчание, — наистина правехте. — И като
че ли отново обзет от униние, Ренуик се унесе в спомени и си представи Мери
такава, каквато я беше видял за първи път: със затворени очи, безжизнена,
пребледняла, неговата пречупена, изтръгната от корен лилия. Най-после той
погледна часовника си, а след това с мрачно лице погледна нея. — Боя се, че
времето лети. Да се връщаме ли?
— Да — пошепна Мери, — щом смятате, че е време.
Те станаха и без да говорят, напуснаха приятната усамотеност на
градината, която сякаш беше създадена за подслон на двама пламенни любовници.
След като помогна на Мери да се качи на кабриолета, Ренуик се върна да плати на
старата Джанет.
— Не ми трябват вашите пари, господин докторе — каза тя със своя писклив
като звук на гайда глас. — За мене беше удоволствие да го направя за вас и за
хубавата госпожица.
— Хайде, Джанет — викна докторът, — вземи ги сега или ще ти се разсърдя.
Джанет долови леката промяна в настроението му, взе парите и смирено
пошепна:
— Да не съм нещо объркала конците? Много съжалявам, ако съм направила
такова нещо. Или питките не са ви се усладили?
— Всичко беше наред, Джанет… прекрасно беше — успокои я докторът и се
качи в кабриолета. — Сбогом!
С леко недоумение старицата им помаха за сбогом и когато те се скриха
зад завоя на хълма, пак поклати глава, замърмори нещо и влезе в къщи.
Те почти не си говориха на връщане; след като я запита дали й е удобно,
дали не иска да й метне покривалото, дали й е харесала разходката, не трябва ли
да подкара Тим по-бързо, Ренуик потъваше в мълчание, което ставаше толкова
по-гнетящо, колкото повече се приближаваха към Ливънфорд.
Пипалата на нейния дом отново се протягаха към нея, а след като я
Страница 253
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
стиснеха, Броуди с подпухнали очи и пресъхнал език щеше мрачно да се събуди от
сън и да поиска от нея незабавно да му поднесе чай; Неси щеше да чака нейното
съчувствие и утеха; тя щеше веднага да се изправи пред безбройните задачи,
изпълнението на които влизаше в задълженията й. Това краткотрайно и неочаквано
откъсване от горестите на нейния живот клонеше към своя край и при все че беше
се наслаждавала безмерно, безмерна, мъчителна скръб изпълни сърцето й, когато
уморено си помисли, че може би — почти сигурно — нямаше да види повече Ренуик.
Бяха стигнали почти до тяхната порта, Ренуик спря коня на известно
разстояние и промълви с чудноват глас:
— Ето че стигнахме! Колко кратко, нали?
— Много кратко — откликна се Мери, стана от мястото си и слезе от
кабриолета.
— Трябваше да постоим повече в Маркинч — с усилие рече той и додаде след
кратко мълчание: — Може да не ви видя вече. Мисля, че е по-добре да ви кажа
сбогом. — Те дълго се гледаха и във вдигнатите към него очи на Мери светеше едва
доловима молба; тогава Ренуик свали ръкавицата, протегна й ръка и каза бавно: —
Сбогом!
Мери машинално пое подадената ръка и когато усети при това ръкостискане
твърдата, уверена сила на тези пръсти, от които толкова често беше се
възхищавала, които някога бяха успокоили изтерзаното й тяло, но никога нямаше да
го направят пак, на тези пръсти, които обичаше с такава преданост, неочаквано
чувствата й надделяха и тя притисна с ридание топлите си устни към неговата ръка
и страстно я целуна, а след това побягна по пътя и влезе в къщи.