За миг Ренуик загледа ръката си, сякаш не можеше сам да вярва на очите
си, сетне вдигна глава и като видя изчезващата фигура на Мери, понечи да скочи
от кабриолета и да изтича подир нея; но не го направи и след като дълго седя
неподвижен, отново загледан в ръката си, странно изражение се появи в очите му, той поклати тъжно глава, сложи си ръкавицата и бавно подкара коня по пътя.
>>
IX
— Донеси още каша за сестра си — извика Броуди с висок глас на Мери. —
Каквото си й дала, не ми хваща окото. Как можеш да искаш от нея да работи на
празен стомах, и то в такъв ден като днешния?
— Но, татко — плахо възрази Неси, — аз самата помолих Мери да не ми
сипва толкова много. Аз ще получа яйце, разбито с мляко. Тази сутрин само като
си помисля за каша и ми става лошо.
— Стига, момиче! Ти не разбираш кое е хубаво за тебе — отговори Броуди.
— Не е малък късмет, че имаш баща, който те наглежда и се грижи да ядеш здрава
храна. Излапай я тая каша, хайде! Тя ще ти се полепи по ребрата и ще ти даде
сили за това, което те чака. — И той надменно се отпусна в креслото си,
наблюдавайки със самодоволен поглед фигурата на по-малката си дъщеря, която с
леко трепереща ръка се мъчеше да натъпче още няколко лъжици каша между нервно
стиснатите си устни. Броуди съвсем не си даваше сметка, че тази сутрин й се
повдигаше от храната, нито че в тревожното си състояние тя щеше да се чувствува
по-щастлива, ако я оставеха на мира; сам той беше в повдигнато настроение поради
мисълта, че днес бе великият ден, денят на конкурса за стипендията „Лата“, и не
беше тръгнал на работа в обичайното време, а беше останал в къщи, за да дава
сили и смелост на Неси със своето присъствие. Чудесен баща щеше да бъде —
мислеше си той, — ако не останеше да изпрати дъщеря си да се бори за „Лата“!
Дявол да го вземе! Той не можеше да постъпи така! Не беше забравял
предначертаната цел през всичките тези тягостни месеци, да! И беше се грижил
толкова неотстъпно Неси да заляга и да учи, че нямаше сега да се поскъпи за една
стиска сол, та да развали цялата работа. Не! Нямаше да отиде на работа тази
сутрин, въобще нямаше да отиде на работа днес. Щеше да си позволи цял ден
отпуска по този случай. Днес за него беше празник; той бе положил много труд за
този ден и сега щеше да му се радва, дявол да го вземе! Бегла усмивка се плъзна
по лицето му при тази мисъл и без да сваля доволния си поглед от Неси, Броуди
викна:
— Ха така, момиче! Храни се спокойно. Няма защо да бързаш. Татко ти е до
тебе.
— Не й ли стига, татко? — осмели се да каже Мери с изписана на нежното й
личице молба. — Може да не й се яде тази сутрин от много вълнение. Аз съм й
разбила яйце с мляко.
— Лапай, Неси… лапай — проточи Броуди, без да обръща никакво внимание на
тези думи. — Ние знаем какво дава сили на човека. Да не бях аз, щеше направо да
умреш от глад. Не съм аз този, който ще те пусне да седиш три часа на изпит, без
да си подложиш както трябва. — Той беше в стихията си, жънеше плодовете на
Страница 254
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
положените за нея грижи, бе забравил превратностите на съдбата си, в тоя миг се
беше освободил от болезнения спомен за Нанси; разтегнал уста в още по-широка и
още по-ехидна усмивка, Броуди възкликна: — Дявол да го вземе! Тъкмо ми дойде на
ума, че може и тоя дръвник Грирсън да седи на масата, да гледа своя хапльо как
нагъва закуската си и да се чуди какъв ли зор ще има да види днес. Да, цяло
удоволствие е да си помисли човек това! — Устата му се присви и усмивката му
стана злобна. — Кметът на града, големият човек… знаменитият, всезнаещ
представител на града. Боже! Обзалагам се, че тази сутрин изглежда съвсем дребен
и жалък, и уплашен! — Броуди замълча за миг, след това, забелязал, че Неси,
която бе сполучила да довърши кашата, пие разбитото с мляко яйце, грубо извика, сякаш още под влиянието на мисълта за Грирсън: — Хей! Хапни си поне питка с
масло заедно с този буламач, щом си решила да го изпиеш! — Той гневно изгледа
Мери и добави: — Има хора, които искат само да си пълниш търбуха с течности! —
Сетне, пак устремил поглед към Неси, продължи с наставнически тон: — Какво само
примигаш, момиче! Може да помисли човек, че те чака нещо много страшно, а не
някаква си лесна писмена работа! Нали всичко ти е в главата и само трябва да го
напишеш! Може ли да се тревожиш заради такова нещо, та чак да се мръщиш на
чудесната, хранителна каша? — Той самодоволно се замисли за дълбоката мъдрост на
разсъжденията си и изведнъж, сякаш раздразнен от безсмислената нервност на Неси, сопнато я попита: — От какво те е страх, дявол да го вземе? Не си ли моя дъщеря?