Какво има в цялата тая работа, та си се разтреперила такава?
Неси си помисли за високата изпитна зала, изпълнена със скърцането на
двадесетина яростно състезаващи се пера, представи си мълчаливата фигура на
професора, облечен в черна мантия, седнал на катедрата строг и всесилен като
съдия, представи си и собствената дребна, свита, невзрачна фигурка, пишеща с
трескава бързина, но притвори очи и побърза да отговори:
— От нищо не ме е страх, татко! Може да се вълнувам малко от мисълта за
пътуването. Аз съвсем не мисля за „Лата“. Можеше предварително да обявят
резултата, за да не карат другите напразно да ходят на изпит.
Броуди широко й се усмихна и възкликна:
— Виж, така те харесвам! Така повече приличаш на моя дъщеря! Не сме те
карали току-тъй да се мъчиш. Сега, като те изкарам на арената, трябва да покажеш
какво се казва галоп. — Той спря, доволен от сравнението, което при сегашното му
приповдигнато настроение и възбудата пред нейното заминаване смътно му припомни
дните, когато бе тръгнал на Животновъдната изложба, и извика: — Днес ти
участвуваш в изложбата, Неси, и аз се гордея с тебе. Аз зная още преди да
тръгнеш кой ще се върне с червената лента на врата. Моята дъщеря, Неси Броуди…
Това е името, което ще повтарят всички. Ние с тебе ще учудим града. Бога ми!
Сега няма да си вирят носовете, като ме срещнат. Ние ще им покажем! — Той я
загледа с обич, почти с възхищение, и подир малко каза: — Дявол да го вземе!
Просто не мога да се начудя, като гледам тая малка главица, и си мисля за
всичко, което е побрала. И латински, и френски, и математика, и бог знае какво
още! А пък не е по-голяма от моя юмрук. Да, вярно е, дето има една дума, „малък
е бисерът, ама скъпо струва“. Важно е качеството. Човек не може да не изпита
удовлетворение, когато вижда дъщеря си да проявява неговите способности, а и
когато е в състояние да й даде възможност да ги развие. Когато бях на твоята
възраст, нямах такъв късмет като тебе. — Той въздъхна от съжаление към себе си.
— Не! Аз щях да стигна далече, ако ми бяха дали възможност, но трябваше да се
боря с живота и сам да си пробивам път. По онова време нямаше стипендии, иначе
щях да ги спечеля всичките накуп. — Броуди вдигна очи към нея и възкликна с
променен, възбуден тон: — Но с тебе ще бъде друго, Неси! За тебе пътят е
отворен. Аз ще се погрижа за това. Ще видиш какво ще направя за тебе, като
спечелиш „Лата“! Аз… аз… аз ще те избутам до най-високото положение, което можеш
да стигнеш. — Той стовари юмрука си на масата, победоносно я изгледа и добави: —
Не си ли доволна от всичко, което правя за тебе?
— Да, татко — полугласно рече Неси, — аз… аз съм много доволна от
всичко!
— Че как няма да си доволна! — извика Броуди. — В Ливънфорд няма друг
човек, който би направил за тебе това, което направих аз. Гледай да не го
забравиш. Когато се върнеш с тази стипендия, да не си навириш носа! Помни
благодарение на кого си я спечелила!
Неси му отправи плах поглед и тихо промълви:
— Нали не смяташ, че довечера ще се върна със стипендията, татко? Ще
мине доста време, преди да съобщят резултата… Най-малко две седмици!
Тези думи сякаш прерязаха разгорялата се у Броуди радост и той изведнъж
доби недоволен вид.
— Пак ли старата песен подхващаш? Какви са тия приказки за резултата? Да
не би според тебе да смятам, че ще донесеш парите вързани в торба? Аз зная, че
ще ги получиш, когато им дойде времето. Зная, че те са за твоето следване. Не
Страница 255
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
съм умрял за тях. Но струва ми се, като че ли започва да те хваща страх, че може
да не ги докопаш.
— О, не, татко — побърза да го увери Неси. — Съвсем не мисля за такова
нещо. Само си рекох да не би да мислиш, че още довечера ще бъда сигурна за
резултата.
— „Сигурна“ — бавно повтори Броуди; — не си ли „сигурна“ вече?
— Да! Да! — възкликна Неси. — Сигурна съм. Да ме убият, ако не съм
сигурна. Сама не зная какво приказвам, толкова се вълнувам, че ще отивам в
университета.
— Не се оставяй голямото вълнение да ти замайва главата — каза с
предупреждаващ тон Броуди. — Помни, че си на шестнадесет години и ако на тази
възраст не можеш да се владееш, никога не ще можеш. Не губи ума и дума, само
това ще ти кажа! Приготви ли си всичко, от което ще имаш нужда: перодръжка,
писци, гума и всичко друго?