— Там ще ми дадат всичко — свито отговори тя. — Всичко това се дава от
университета.
— Аха! Е, в такъв случай не ще можеш да кажеш, че си забравила
перодръжката. — Той спря и погледна часовника. — Горе-долу е време за влака.
Нахрани ли се добре?
Неси имаше чувството, че й се бърка в стомаха, когато пошепна:
— Да, татко.
Броуди стана и се запъти към стойката с лулите с думите:
— Е, аз изпълних моите задължения.
Щом Броуди се обърна гърбом, Мери се приближи до сестра си и тихичко й
каза на ухото:
— Ще дойда с тебе на гарата, Неси, за да не си сама и да ти помогна да
се настаниш във влака. Няма да те тревожа с излишни приказки.
— Какво рече? — извика Броуди и светкавично се обърна. За нещастие бе
дочул част от думите й. — Ще отидеш на гарата, а? — подигравателно повтори той.
— Я гледай ти! Много любезно от твоя страна! Ще направиш туй, ще направиш онуй и
все ще се бъркаш и ще се увърташ, както правеше майка ти. Нима Неси не може да
измине стотина крачки сама, та трябва да й вържеш на врата връвчица и да я
водиш? — Подигравателният му тон се превърна в ръмжене. — Не съм ли ти казал да
оставиш моята Неси на мира? На никаква гара няма да ходиш! Нищо няма да правиш
за нея. Тя ще отиде сама. — Той се обърна към Неси: — Нали не искаш тя да ти
досажда, муленце?
Неси сведе очи и със запъване едва чуто отговори:
— Не, татко, щом ти казваш.
Броуди пак загледа Мери с мрачно предизвикателство.
— Видя ли! — извика той. — Тя не те иска. Не се бъркай, където не ти е
работа. Аз ще направя всичко, което е необходимо. Тази сутрин аз сам ще й донеса
нещата. Хей, Неси! Къде ти е шапката и палтото? Аз ще те изпратя до вратата. —
Той се пръскаше от гордост, като си мислеше за честта, която оказва на Неси. Тя
мълком посочи кушетката, където, изчеткана и изгладена, лежеше овехтялата синя
габардинена дрешка, която носеше всеки ден, единствената й дреха, и сламената й
шапка, разхубавена сега с нова сатенена панделка, купена от сестра й и зашита от
любещите й ръце. Броуди взе палтенцето и шапката, подаде ги на дъщеря си и
стигнал крайния предел на своята любезност, помогна й да си сложи дрешката и ето
че Неси вече стоеше пред него — дребна, неописуемо затрогваща, — облечена и
готова за пътуването. Броуди я потупа по гърба с подчертано снизхождение и
възкликна, сякаш я бе облякъл от глава до крака със собствените си ръце: — Ето
на! Сега си съвсем готова за път. Не смяташ ли за много голяма чест, че не
отидох на работа, за да мога така да те изпратя? Хайде, ще дойда с теб до
вратата.
Обаче Неси проявяваше странно нежелание да се помръдне и стоеше
извърнала глава от него, впила поглед в черните, изпълнени с обич очи на Мери, с
леко увиснала долна устна, нервно кършейки преплетените си тънки пръстчета.
Чистата кожа на нейните бузи, от които отново бе изчезнала появилата се по едно
време руменина, изглеждаше почти прозрачна и като че ли беше силно опъната върху
дребните и черти, а бледостта й се подчертаваше още повече от нежно-златистия
блясък на светлата й коса, незаплетена в плитки и свободно падаща около дребното
й напрегнато личице. Неси стоеше неподвижна, обзета от съзнанието, че е наближил
върховният миг на нейните усилия и че тя няма никакво желание да го посрещне; после, като че бе забравила изведнъж за присъствието на баща си, тя се приближи
до Мери и тихо, почти нечуто пошепна:
— Не искам да отида, Мери. Онова нещо пак ми стяга главата. По-добре да
си остана у дома. — И въпреки това, почти без да си вземе дъх, сякаш без да
съзнава, че е промълвила току-що пошепнатите думи, извика: — Е, аз съм готова, татко. Всичко е наред. Аз съм непоклатима като скала и съм готова да залягам.
Страница 256
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
Броуди се втренчи в нея, сетне чертите му бавно се отпуснаха.
— Хайде тогава и не се разтакавай. Какво се заплесваш с нея? Стига с
това глупаво губене на време, че ще изпуснем влака.
— Няма да го изпуснем, татко — възбудено извика Неси и се откъсна от
Мери, без да я погледне, сякаш не беше чула последните насърчителни думи,
пошепнати от сестра й, нито обещанието й да я посрещне на гарата на връщане. —
Не! Не! — възкликна тя. — Нима мога да направя такова нещо! Да не съм учила на
вятъра цели шест месеца! Как можа да го кажеш! — Неси изправи тесните си рамена
и за да прояви своята готовност, бързо изтича пред баща си в хола, отиде при
входната врата и широко я отвори. — Ето, аз тръгвам, татко — високо извика тя и
добави донякъде с неговия собствен тон: — Ще се върна, когато си дойда!