поведение нищо, което би могло да предизвика възмущение, и най-после поклати
глава, обърна се, тръгна по пътя и без други премеждия стигна до сигурното
пристанище на „Уелхол Волтс“. Тука не го познаваха и той остана да седи до три
часа мълчаливо, но без да спира да пие и да се опива с уиски и с нови видения за
постиженията на дъщеря си. След това Броуди стана, сложи си шапката съвсем на
тила, стисна устни и с олюляване пак излезе на улицата.
Няколкото крачки до Уелхолската Морава той измина почти без да се спъне,
и скоро се намери на спретнатото игрище, пред гладкия, ярко зеленеещ на
слънчевата светлина квадрат, по който пред погледа му се мяркаха само черните, мъгляви фигури на играчите. „Що за игра за възрастни мъже — мислеше си той с
презрение — да търкалят насам-натам няколко топки като глупави хлапетии. Не
могат ли да вземат пушка или кон, както правех едно време аз, щом имат нужда от
Страница 259
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
раздвижване и развлечение?“
Обаче очите му не се задържаха дълго върху моравата, а бързо се вдигнаха
и се устремиха към малката група, насядала на верандата на павилиона, на другия
край на игрището; Броуди се усмихна с ехидно задоволство, когато забеляза, че
точно според предвижданията му там бяха всички — от простичкия Джон Пакстън до
негово благородие кмета на града. Броуди се изпъчи както едно време и се запъти
право към тях.
Известно време той се приближаваше, без да бъде забелязан от това малко
общество — всички съсредоточено наблюдаваха развиващата се пред тях игра, — но
изведнъж Пакстън вдигна очи, видя го и с изумление възкликна:
— Боже мой! Вижте кой идва!
Неговият тон веднага привлече вниманието на останалите и проследили
учудения му поглед, те също съзряха чудноватата, невзрачна фигура, която
наперено крачеше към тях, и всеки посвоему изрази удивлението си:
— Божичко! Това е Броуди! Не съм го виждал от месеци насам.
— Трябва да е пиян като кютюк, ако се съди по вида му.
— Дявол да го вземе! Той е мъртво пиян!
— Вижте му лицето, вижте му дрехите!
— Охо! Вижте го само как се перчи!
Всички замълчаха, когато Броуди се приближи, отместиха поглед и
загледаха игрището, показвайки му своето пренебрежение, но всичко това съвсем не
го смути, когато спря пред тях с леко олюляване и ги измери с подигравателния си
поглед.
— Гледай, гледай — закикоти се той, — ние сме се прехласнали да гледаме
как се търкалят малките топчици. Чудесно, увлекателно забавление. Ако я караме
така, скоро ще се наслаждаваме на игра на кукли като глупави момиченца. — Той се
поспря и преднамерено запита: — Кой е спечелил, кмете? Ще ми кажете ли… нали сте
най-личният представител на града?
— Играта не е свършила още — отговори Грирсън след моментно колебание и
все още с извърнат поглед. Озлоблението, което бе изпитвал едно време, му се
видя съвсем неоправдано при сегашното жалко положение на Броуди и сякаш изведнъж
се бе изпарило. Освен това не беше ли той кмет? — Никой не е спечелил още —
добави той по-дружелюбно.
— Тази игра още не е спечелена — иронично се откликна Броуди. — Хубаво!
Хубаво! Съжалявам! Но мога да ви кажа нещо за една друга игра, която е
спечелена!
Той злобно изгледа всички и пламнал от гняв поради тяхното безразличие,
изкрещя:
— Думата ми е за стипендията „Лата“. Може би мислите, че и конкурсът,
както тази тъпа игра на топки, не е свършил още. Но аз ви казвам, че е свършил…
съвсем е свършил… и победителка е моята Неси!
— Ш-шт! По-тихо! — сопна се Гордън, който седеше току пред Броуди. —
Пречите ми да гледам играта. Седнете или се отместете и няма защо да ни
проглушавате ушите.
— Ще стоя, където искам. Отместете ме, ако можете — отвърна Броуди със
заплаха в гласа. След това с подигравка продължи: — Пък и кой сте вие, та се
обаждате? Някакъв си бивш кмет… Вас вече ви детронираха… Сега нашият скъп
приятел Грирсън е седнал на вашето място и аз искам да говоря с него. — Той
насочи глумливия си поглед към Грирсън и се обърна към него: — Чухте ли какво ви
казаха за „Лата“, господин кмете? Не! Не се стряскайте така… Не съм забравил за
прекрасния ви син. Много добре зная, че и той е отишъл на изпита. Синът на кмета
Грирсън е кандидат за „Лата“. Дявол да го вземе! Сигурно стипендията е вече в
джоба му?
— Никога не съм казвал подобно нещо — отвърна неволно засегналият се
Грирсън. — Моето момче може да си опита късмета! Разбира се, не поради това, че