Когато излезе от Моравата и се запъти по улицата, напразно мъчейки се да
утеши наранената си гордост, ненадейно Броуди забеляза в далечината фигурите на
двете си дъщери, които идваха към него от гарата. Той втренчи в тях почти
безсмислен поглед, в Неси и Мери Броуди, в двете си деца, сякаш се смущаваше от
странната гледка, която щяха да представляват те тримата заедно по оживената
улица; после изведнъж си даде сметка, че Неси се връща от изпита, че Мери пряко
волята му я е посрещнала на гарата. Нямаше значение! С Мери щеше да се разправи
по-късно, а сега нямаше търпение да узнае какво беше направила Неси, за да
успокои уязвената си суетност с новината за нейния успех; затова той побърза
насреща им и ги спря насред тротоара. Там, жадно изследвайки всяка черта по
умореното личице на по-малката си дъщеря, Броуди високо попита:
— Как мина, Неси? Бързо. Кажи ми… беше ли всичко наред?
— Да — промърмори тя. — Всичко беше наред.
— Колко тетрадки изписа?… Две или три?
— Тетрадки ли? — едва чуто се откликна Неси. — Аз писах само в една
тетрадка, татко.
— Само в една тетрадка! — възкликна Броуди. — Изписала си само една
тетрадка за цялото това време, което прекара там! — Той я изгледа с изумление, сетне лицето му бавно прие сурово изражение и той грубо попита: — Не можеш ли да
говориш, момиче? Не виждаш ли, че искам да зная всичко за стипендията. Питам те
Страница 261
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
за последен път. Ще ми кажеш ли веднъж завинаги как си изкарала?
С голямо усилие Неси се овладя, погледна го с умоляващите си очи, насили
устните си да се усмихнат и възкликна:
— Прекрасно, татко! Прекрасно изкарах! Не бих могла да изкарам по-добре!
Впил продължителен поглед в Неси, Броуди си припомни безочливостта, с
която беше тръбил за нейния успех, и след това каза бавно, със странен, сподавен
глас:
— Дано да си изкарала прекрасно! Дано! Защото, ако не си, тогава, бога
ми, ще има за какво да съжаляваш!
>>
X
Беше съботата след изпита за стипендията „Лата“, десет и половина часът
сутринта. Неси стоеше и гледаше през прозореца на гостната с изписано на лицето
й очакване, примесено със сподавена възбуда, която правеше очите и да блестят и
да изглеждат огромни на малкото й личице, сякаш чакаха появата на някакво
внезапно, вълнуващо откровение по прострялата се пред нея безлюдна улица.
Изражението на нейното само по себе си малодушно лице беше доста издайническо, понеже съзнанието, че е сама в стаята и никой не я наблюдава, и позволяваше
по-свободно и по-несдържано да прояви онези чувства, които бе грижливо таила в
течение на изминалата тревожна седмица.
През тази седмица държането на баща й към нея бе непоносимо и
преминаваше от нежна благосклонност към прояви, които толкова я смущаваха и
плашеха, че тя просто изпадаше в ужас; въпреки всичко Неси го понасяше, като се
утешаваше с мисълта, че нейната тактика бе по-изтънчена, по-резултатна от цялата
му врява и всичките му грубости. Тя мислеше, че е спечелила „Лата“, всъщност
беше изпитвала с минаването на всеки ден след изпита все по-голяма сигурност, че
е спечелила стипендията. Не беше възможно всичкото й учене, принудителният й
труд, всичките тези дълги часове, търпеливо прекарани в същата тази студена
гостна, да останат невъзнаградени и макар че след излизането от университета
миналата седмица бе изпитала чувство на неудовлетворение от писмената си работа, сега Неси беше напълно възвърнала самоувереността си; тя смяташе, че е спечелила
стипендията — както се изразяваше баща й — „като нищо“. И все пак съществуваше
вероятност, малка, недопустима вероятност да не е сполучила. Това беше
немислимо, невъзможно, но въпреки това по някакви странни, хитри подбуди на своя
ум тя ловко бе взела предпазни мерки именно против тази вероятност. И Мери, и
баща й мислеха, че резултатът от конкурса ще бъде обявен най-рано след една
седмица — тя им беше казала така и те бяха й повярвали, — но Неси беше добре
осведомена и знаеше, че ще получи резултата тази сутрин. Тя го чакаше в момента, защото пощата от Глазгоу разнасяха сутрин в единадесет часа, а според
сведенията, които бе получила в университета, резултатите от изпита трябваше да
се изпратят вечерта на предишния ден. И сега Неси лукаво се усмихна при мисълта
за изобретателността, с която беше измамила всички. Това хрумване беше блестящо
и смело — подобно на неочакваното изпращане на онова писмо на Мери — и Неси го