имаше нещастният човечец! — извика той, като пляскаше с ръкавиците по бедрото
си. — Но, слава богу, нищо не му стана. Искаше да изпроси нещо от вас, нали? —
попита той лукаво.
— Съвсем не, сър Джон! Той е просто празен бъбривец, който всякога
досажда на хората.
— Това малко човече? — Сър Джон изгледа Броуди критично. — Знаете ли, че
не съзнавате силата си, драги? Вие сте необикновено силен варварин.
— Та аз само го бутнах с малкия си пръст — заяви Броуди самодоволно,
възхитен, че така навреме привлече вниманието на уважавания шеф на прочутите
корабостроителници „Лата“, което падаше като балсам на гордостта му. — Такива
като тоя мога да поваля цяла дузина с една ръка — добави той небрежно. — Но не
искам да си цапам ръцете с тях. Не бих се унижил дотам.
Сър Джон Лата го разглеждаше с тънка ирония над ситно набръчкания си
нос.
— Оригинален човек сте вие, Броуди! Мисля, че тъкмо затова ви ценим —
каза той. — Тяло на Херкулес и душа на… хм… — Той се усмихна. — Как да го кажа
по-меко? Нали знаете приказката odi profanum vulgus et arceo*?
[* Odi profanum vulgus et arceo. — Мразя вулгарния простак и го отбягвам
— мисъл на Хораций, който е презирал аплодисментите на тълпата. — Б.пр.]
— Точно така! Точно така! — отговори Броуди любезно. — Вие умеете тънко
да се изразите, сър Джон. Нещо такова прочетох тази сутрин в „Хералд“. И аз съм
на същото мнение. — Броуди нямаше и най-малка представа за какво говори
събеседникът му.
— Само че гледайте да се владеете, Броуди — каза сър Джон и
предупредително поклати глава. — От някои дреболии могат понякога да произлязат
големи истории. Да не почнете да биете наред хората из града. И не прекалявайте
с благородническите превземки. Надявам се, че ме разбрахте. Та — добави той и
рязко промени предмета на разговора, както и тона си, който сега стана
по-официален и не така интимен — не бива да се разтакавам, тъй като наистина
много бързам… имам заседание… Трябва ми панамена шапка, ама нещо хубаво, нали.
Не съм виждал такова слънце, откакто бях в Барбадос. Докарайте от Глазгоу, ако е
необходимо. Мярката ми имате.
— Още след обед ще имате богат избор в Ливънфорд Хаус — отговори Броуди
важно. — Няма да оставя това на персонала. Сам ще се погрижа за вас.
— Чудесно! А, между другото, Броуди — продължи Лата и се спря на половин
път от вратата, — за малко щях да забравя. Агентите ми писаха от Калкута, че са
готови да приемат вашият син. Той може да замине на четиринадесети юни с
„Иравади“. Това е пощенският кораб, хиляда и деветстотин тона, нали знаете.
Солиден кораб! Нашите хора ще се погрижат да му запазят място.
— Това е повече от любезно от ваша страна, сър Джон — измърка Броуди. —
Дълбоко съм ви благодарен. Крайно съм ви задължен, загдето така се застъпихте за
мен по този въпрос.
— Няма нищо! Няма нищо! — отговори Лата разсеяно. — Тук имаме доста
младежи, но оттатък, на доковете, ни трябват още, и то младежи на място! За
Страница 26
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
климата не заслужава да се говори, но той ще трябва да се пази от живота в
Индия. Някои младежи съвсем пропадат там. Ще поговоря с него, ако имам време.
Надявам се за ваше добро, че момчето ще съумее да се справи. Ами как е вашата
забележително красива дъщеря?
— Доста добре.
— А малката умница?
— Чудесно, сър, Джон.
— А госпожа Броуди?
— Средна хубост, благодаря.
— Радвам се. А сега тръгвам. Да не забравите за шапката.
Хубав и строен като патриций, Лата седна в кабриолета, взе юздите от
кочияша и подкара бързо по Хай стрийт. Гладките лъскави хълбоци на коня светеха, фенерите се отразяваха по въртящите се спици, по излъскания метал, по блестящата
ливрея на кочияша и по богатия гланц на полирания кабриолет.
Потривайки ръце, с очи, разширени от едва сдържан възторг, Броуди се
върна от вратата и викна с необичайна словоохотливост към Пери, който бе останал
в задната част на магазина като някаква отпусната мъглява сянка:
— Чу ли какъв разговор водихме? Не беше ли великолепно! Имаше защо да
щръкнат дългите ти уши, нали? Но май и половината не си успял да схванеш. И
латински не разбираш. Не! Но нали чу какво ми каза сър Джон… че е намерил служба
за сина ми и че се интересува за всички в семейството ми. Отговаряй де, жалък
глупак! — викна той. — Чу ли какво каза сър Джон Лата на Джеймс Броуди?
— Да, сър — заекна Пери. — Чух.
— Видя ли как се отнася той към мен? — изсъска Броуди.