кажеш на никого… Не искам никога да се разбере… И благодаря ти много за всичко, което си правила за мен.
Тази неочаквана благодарност на брат й, макар и предизвикана от
преждевременна носталгия и от предпазливия инстинкт да остави добър спомен през
отсъствието си, трогна Мери.
— Не заслужава да се говори за това — отвърна тя. — Драго ми беше да
направя нещо за тебе, Мат. Ти ще забравиш всички тия неприятности, като заминеш.
— Да, там сигурно ще си имам други грижи.
Никога досега Мери не бе виждала брат си толкова потиснат и така лишен
от самоувереност. Обхвана я топла нежност към него и тя каза:
— Сега отиваш при Агнес, нали? Ще те изпратя до вратата.
Хвана го под ръка и те заедно заобиколиха къщата. Тя почувствува
промяната у този моден градски кавалер, който за две седмици се бе превърнал в
несигурния, плах младеж, пристъпващ до нея.
— Трябва да се поразвеселиш малко, Мат — каза тя нежно.
— Сега, когато вече трябва да заминавам, не ми се иска — осмели се да
каже той уж небрежно.
— Бъди доволен, че се измъкваш оттук — отговори Мери. — Аз с удоволствие
бих заминала. Тази къща ми прилича на капан. Чувствувам, че никога няма да мога
да изляза от нея, колкото и да искам. Няма да мога!
Тя замълча за момент, после добави:
— Та ти оставяш тук Агнес! Там е цялата работа. Затова си така тъжен и
разстроен.
— Разбира се — съгласи се Матю. Досега тъкмо това съображение не бе му
идвало наум, но като се поспря на тази мисъл, той откри, че тя му предлага
истинска утеха и здрава опора за разклатеното му самочувствие.
— Какво мисли татко за Агнес и за тебе? — попита изведнъж Мери.
Той я изгледа учудено, преди да отговори с възмущение:
— Какво искаш да кажеш, Мери? Госпожица Мойр е крайно почтено момиче.
Никой не може да каже лоша дума за нея. Тя е забележително приятно момиче. Защо
така питаш?
— О, нищо особено, Мат — отвърна Мери уклончиво, без да изрази
абсурдната мисъл, която й мина през ума. Агнес Мойр, достойна и симпатична във
всяко друго отношение, бе просто дъщеря на дребен и съвсем незабележителен
сладкар в града, а тъй като самият Броуди, поне на вид, държеше магазин, той не
би могъл да отхвърли Агнес по тая причина. Но именно Броуди бе издействувал нова
служба за Матю, той бе настоявал за заминаването му. А Матю щеше да остане в
Индия пет години! Изведнъж Мери си спомни мрачния и саркастичен присмех в
погледа на баща си, когато той обяви пред ужасената си съпруга и поразения си
син своето намерение да го изпрати в чужбина. Сега за пръв път Мери започна да
се досеща за истинския характер на баща си. Тя винаги го бе почитала и се бе
страхувала от него, но сега, при внезапния обрат на мислите й, започна почти да
го мрази.
— Е, Мери, аз тръгвам — каза Матю. — А сега довиждане.
Тя разтвори устни, като да проговори, но докато мисълта й се бореше с
тези смътни подозрения, погледът й падна върху умърлушеното лице на безволния
Матю, който напразно се опитваше да се пребори с малодушието, и без да продума, тя го остави да си отиде.
Като се раздели с Мери, Матю закрачи по-бодро, съживявайки разколебаната
си самоувереност на пламъка, който тя неволно запали в гърдите му. Разбира се, той се страхува от раздялата с Агнес! Най-после почувства, че има оправдание за
унинието си, че и по-силни мъже биха се уплашили дори от нещо по маловажно, че
отчаянието всъщност му прави чест като на благороден влюбен. Той отново почна да
се чувствува по-скоро като Ливингстон, отколкото като новобранец, изсвири с уста
няколко такта от „Хуанита“, сети се за мандолината си, помисли без особена
връзка за дамите на борда на „Иравади“ и евентуално в Калкута и му стана доста
по-добре. Когато стигна до дома на семейството на Мойр, той си бе възвърнал
малка част от обикновената си напереност и буквално заскача по стълбите към
Страница 30
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
вратата, тъй като за нещастие Мойровци бяха принудени да живеят над магазина си, поради което имаше много стъпала, и — това беше още по-лошо — трябваше да се
мине през един тесен и мрачен външен коридор. Матю се бе окопитил до такава
степен, че почука на вратата с доста голяма доза решителност, а държането му
сякаш показваше неговото презрение към по-бедната обстановка като недостойна за
човек, чието име един ден ще блести в аналите на Британската империя. Той
изгледа високомерно малкото момиче, което помагаше в магазина, а сега, облечено
като слугинче, му отвори вратата и го въведе в гостната, където Агнес,