Като излязоха от гарата, те се спуснаха по Джамайка стрийт и надлъж по Брумило
Страница 34
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
до кея, където „Иравади“ стоеше под пара. Два влекача бяха готови да го изтеглят
из пристанището.
Параходът им се видя огромен, с перки, разперени като криле на прилеп, и
с комин, пред който мачтите на останалите кораби изглеждаха като джуджета. Мама
възхитително забеляза:
— Страшно голям кораб, Мат, честна дума! Сега няма да се страхувам
толкова, като си мисля, че си на него. Тоя комин е висок като градската кула. Я
погледни хората на палубата! Май че трябва да се качваме.
Те преминаха заедно по прехвърления между кораба и брега мост и се
качиха на борда, където бе започнала суетнята по товаренето и цареше голяма
суматоха и бъркотия. Моряците скачаха насам-натам по палубата и вършеха чудеса с
въжетата; офицери със златни галони важно викаха и шумно надуваха свирките си; прислужници тичаха подир пътниците и пътници тичаха подир прислужниците,
англо-индийци*, завръщащи се в страната, която си бяха избрали за живеене,
гледаха възбудено всеки, който им се изпречеше на пътя; роднини, пред прага на
раздялата, се препъваха в железните колове и купищата багаж.
[* Англичани, заселили се за постоянно в Индия. — Б.пр.]
Пред тази трескава дейност госпожа Броуди посърна. Важният вид на
контрольора, който ги заведе долу, я уплаши и при все че тя възнамеряваше поне
да се обърне към капитана и по подобаващ начин да повери Матю на специалните му
грижи, сега се разколеба; свила се в тясната задушна дупка, която трябваше да
служи на Матю за каюта през идните осем седмици, почувствувала лекото надигане и
спускане на кораба край кея, тя разбра, че трябва колкото може по-скоро да се
върне на брега.
Сега, когато предстоеше истинското прощаване, лъжливата екзалтация,
предизвикана от романтичното й въображение, се пръсна като сапунен мехур — точно
както бе предсказал мъжът й. Тя отново стана предишната госпожа Броуди — слабата
жена, която бе родила това дете, която го бе кърмила на гърдите си, която го бе
отгледала да порасне и която сега трябваше да види как то я напуска. Една сълза
се отрони бавно по бузата й.
— О, Мат — проплака тя. — Опитах се да се крепя заради тебе, синко,
заради тебе, мили, но ми е мъка, че те загубвам. Не зная дали си ти за тия чужди
страни. По-добре да си беше останал в къщи.
— И аз не искам да замина, Мама — примоли се той горещо, сякаш в
последния момент тя можеше да протегне ръка и да го избави от тази страшна
участ.
— Сега ще трябва да заминеш, синко. Вече е много късно нещо да се
промени — отговори тя тъжно и поклати глава. — Баща ти винаги така искаше. А
каквото той каже, трябва да се направи. Не може иначе. Но ти ще се стараеш и ще
бъдеш добро момче, нали, Мат?
— Да, Мама.
— Ще ми изпращаш част от заплатата си да я внасям на твое име в
строителното дружество, нали?
— Да, Мама.
— Всеки ден ще прочиташ по една глава от библията, нали?
— Да, Мама.
— И не ме забравяй, Мат!
Матю изведнъж се разхлипа.
— Не искам да заминавам — ревна той и се вкопчи в роклята й. — Вие
всички ме изпъждате, аз никога няма да се върна! Там ще умра! Не ме пускай,
Мама!
— Трябва да заминеш, Мат — пошепна тя. — Той ще ни убие, ако се върнем
заедно.
— Ще се поболея на кораба — изхленчи Мат. — Вече усещам как ми се
повдига. Треска ще ме хване там. Ти знаеш, че не съм силен. Казвам ти, Мама,
това ще ме съсипе.
— Пшшшт, синко — промълви тя. — Трябва да се успокоиш. Ще се моля на
бога да те закриля.
— Е, тогава, Мама, щом трябва да вървя, остави ме сега — простена Мат. —
Не мога да понасям повече. Няма какво да седиш тук да ми се подиграваш. Остави
ме, нека се свърши всичко!
Майка му се изправи и го притисна в обятията си — най-после тя прояви
своята женственост.
— Довиждане, синко, и бог да те благослови! — каза тя тихо.
Когато майка му излезе разплакана и разтреперана от каютата, Матю се
хвърли отчаяно върху нара.
Госпожа Броуди слезе на брега и се отправи към гарата на Куин стрийт.
Мина отново покрай доковете, но сега краката й се влачеха по същите плочи, по
които тя така надменно бе минала преди малко; постепенно тялото й се приведе
Страница 35
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
напред, роклята й се повлече немарливо подире й, главата й отново жално клюмна; обзе я примирение; тя се пробуди напълно от мечтите си и отново се превърна в