ден тук.
— Тя никога не е така чевръста както Неси — въздъхна Мама.
— Готово — каза най-после Мери и се изправи с вдървени пръсти.
Баща й я изгледа критично.
— Почваш да ставаш мързелива, там е бедата, моето момиче. Господи, като
те гледам сега, виждаш ми се дебела като къща. Трябва да ядеш по-малко и да
работиш повече.
Страница 43
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
Мама изведе двете момичета от стаята, а Броуди се изправи и започна да
се любува на себе си в огледалото. Отражението му го поглеждаше все
по-одобрително и в края на краищата самодоволството му бе възстановено. Дебелите
му мускулести крака се очертаваха много добре от грубия голф, а под мъхнатите
домашно плетени чорапи прасците му благородно изпъкваха; плещите му бяха широки
и прави като на борец; нито грам тлъстина не загрозяваше фигурата му; кожата му
беше гладка и чиста като на дете. Той имаше съвършената фигура на провинциален
благородник и когато този факт, който вече му бе известен, бе потвърден още
по-убедително от бляскавия образ в огледалото, той засука мустаци и поглади
брадичката си със самодоволна суетност.
В този момент вратата на стаята му се открехна бавно и баба Броуди
провря боязливо главата си през отвора, проучвайки какво е настроението на сина
й, преди да му заговори.
— Може ли да те погледам, преди да тръгнеш, Джеймс? — провлече глас
бабата след предпазлива пауза. Този ден предизвикваше у вцепенената й душа
вълнение, близко до възбуда — ехо от полузабравените спомени от млади години, които безразборно се втурваха в съзнанието й.
— Изглеждаш истински красавец. Чудесна мъжка фигура имаш — каза тя на
сина си. — Ех, как ми се ще да дойда с теб!
— Много са ти стари зъбите, за да те показвам на изложбата, майко —
подигра я Броуди. — Но ти би могла да спечелиш, премия за жилавост.
Отслабналият й слух и попречи да чуе добре, а отвлечените й мисли не й
позволиха да схване пълния смисъл на забележката му.
— Да, поостаряла съм за такива работи — проплака тя. — Но имаше време,
когато бях между най-първите и при доенето, и на изложбата, и при танците след
това, и после при закачките в колите по дългия път до дома в хладната нощ.
Всичко си спомням сега. — Потъмнелите й очи блеснаха. — А какви големи млинове и
пити печахме, въпреки че тогава не им обръщах много внимание. — Бабата въздъхна
съжалително за пропуснатите възможности.
— Шт, старо, не можеш ли да помислиш за друго освен за ядене? Като те
слуша човек, би помислил, че те моря от глад.
— Не! Не, Джеймс! Много съм благодарна за всичко, което ми даваш, и то е
изобилно. Но днес, ако се случи да видиш някое мъничко хубаво парче чедарско
сирене, не много скъпо — към края на деня може да се направят износни покупки, —
би могъл да го вземеш за мен. — Тя го загледа сервилно и подкупващо.
Броуди избухна в шумен смях.
— Ох, ще ме умориш, старо! Твоят господ е в стомаха ти. Днес очаквам да
се срещна със сър Джон Дата. Да не искаш да нося торби и пакети, като се видя с
него — викна той на старицата и шумно напусна стаята.
Майка му забърза към прозореца на стаята си, за да го види, като излиза
от къщата. По-голямата част от деня тя щеше да прекара тук, щеше да напряга
очите си, за да разглежда преминаващия добитък и да се радва на разноцветните
картончета — червени за първите награди, сини за вторите награди, зелени за
третите награди и безразлично жълти, означаващи само похвала. Тя се захласваше в
блъсканицата и суетнята на селската навалица и се взираше, опитвайки се напразно
да открие някое старо, познато лице в преминаващата тълпа. Освен това от ума й
не излизаше мисълта — самата невероятност на тази мисъл разпалваше фантазията й,
— че синът й можеше да й донесе някакъв малък подарък. Тя доволно си помисли, че
поне си го бе поискала, а повече от това не можеше да направи и се настани
удобно на стола си, за да започне приятните си наблюдения.
Долу, в хола, Броуди на излизане се обърна към Мери:
— Ти по-добре иди на работата и напомни на онова магаре, Пери, че днес
целия ден няма да идвам. — В къщата на Броуди магазинът бе известен под
названието „работа“, а да се произнесе думата „магазин“, би се сметнало за
мизерно и дори унизително. — Той може да забрави, че днес за него е работен ден.
Той е такъв, че може да забрави и главата си… да, да. И тичай по целия път,
моето момиче, това ще ти стопи малко тлъстинките.
На Мама той каза:
— Ще се върна, когато се върна.