С тези думи се сбогуваше той в редките случаи, когато благоволяваше да
се обади на жена си, и всъщност това бе израз на необикновено великодушие, което
Мама прие с подобаваща благодарност.
— Дано да прекараш хубаво, Джеймс — каза тя боязливо, нагаждайки
отговора си към настроението му и към забележителното събитие. Само в такива
редки и паметни случаи се осмеляваше тя да го нарича с малкото му име, но когато
те се появяха, тя поемаше този риск, чувствувайки, че това укрепва маловажното и
несъществено положение, което заемаше тя в съзнанието му.
Мама не смееше да помисли, че изложбата можеше да бъде интересна и за
нея; смяташе се, че й стига, гдето й позволяват да се възхищава от гордо
Страница 44
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
изправената фигура на мъжа й, когато той тръгваше сам да се забавлява вън, и
никога не й идваше наум нахалната мисъл, че би могла да го придружава. Тя нямаше
дрехи, беше необходима в къщи, нямаше достатъчно сили да понесе усилията на цял
един ден на открито — всяка една от тези и редица други причини бяха достатъчни
за нейната плаха логика, за да я възпрат.
— Надявам се, времето да се запази хубаво заради него — промърмори тя
доволна, като се върна да измие съдовете от закуската, докато Неси махаше за
довиждане на баща си от прозореца на гостната.
Когато вратата се затръшна след господаря на къщата, Мери бавно се
изкачи в стаята си, седна на ръба на леглото и се загледа през прозореца.
Въпреки ясното утро тя не виждаше трите високи брези с гладки и лъскави кори, изправени като сребърни мачти; тя не чуваше шепота на листата, ту светли, ту
тъмни от играта на вятъра и слънцето. Погълната от себе си, тя мислеше за
забележката на баща си и я прехвърляше неловко и мъчително в ума си. „Мери,
станала си дебела като къща“ — бе й се присмял той. Тя напълно разбираше, че той
имаше предвид, че тя се развива и пълнее, както е редно за нейната възраст и
бърз растеж. Все пак тази единствена забележка внезапно предизвика дълбоко
безпокойство в съзнанието й, подобна на лъч светлина, проблеснала за миг в мрака
на нейното неведение.
Като камилска птица, която заравя глава в пясъка, майка й отбягваше
нервно всеки намек по този въпрос, когато той се появеше на домашния хоризонт, и
не бе я просветила дори за най-елементарните полови неща, а на всеки пряк и
наивен въпрос, отправен от дъщеря й в тази област, ужасена отговаряше: „Млъкни
веднага, Мери! За такова нещо не е хубаво да се говори. Добрите момичета не
мислят такива работи. Срамота е да питаш така!“ Познанството на Мери с други
момичета бе толкова бегло, че тя никога не бе се просветила за тези неща от
пошепваните сред хихикане забележки, които и най-примерните и благодетелни
момичета в града понякога си разменяха. Откъслечни части от такива разговори, дочути от нея случайно, не достигаха до съзнанието й или пък тя ги отхвърляше с
естествената деликатност на чувствата си. Тя бе живяла в незнание и наивност, като може би не даваше вяра на баснята, че щъркелът донася децата — ако изобщо
се бе замисляла върху това, — но бе абсолютно неосведомена за най-основните
факти на размножението.
Дори сега обстоятелството, че вече три месеца нормалните функции на
тялото й бяха смутени, не нарушаваше гладката като езеро повърхност на
девствената й душа. Обаче грубата забележка на баща й, в по-различен смисъл от
някаква скрита конвулсия на съзнанието й, обезобразена от друго тълкуване, се
стовари върху й със смазваща сила.
Променила ли се беше тя? Възбудено Мери опипа тялото си. Това беше
нейното тяло, нейно собствено, принадлежащо само на нея тяло; как може то да се
е променило? Обзета от паника, тя скочи, заключи вратата, свали кашмиреното си
елече и полата, ризата, бельото, съблече се съвсем и застана, смутена, в
целомъдрена голота, докосвайки се с разтреперани ръце. Никога досега тя не бе
разглеждала тялото си с траен интерес. Тя тъпо се загледа в млечнобялата си
кожа, издигнала ръце над главата си, и гъвкавата й стегната фигура се протегна в
безупречна красота. Малкото огледало на масата не показваше в своята неравна
глъбина никакъв белег или недостатък, които да оправдаят смътния й страх, и
въпреки че завъртя глава на всички страни, уплашеният й поглед не можа да открие
никаква позорна обезобразеност, крещящо изразяваща някакъв вътрешен порок. Тя не
можеше да различи дали се е променила, дали гърдите й са станали по-пълни, дали
седефенорозовите им зърна вече не са така нежни, дали гладката извивка на