— От падане в пропастта — поясни лекарят.
— Отбележете го в доклада, алкалд! Все пак остава най-главното, да бъде разпознат нещастникът. Той носи нощницата на граф Мануел де Родриганда, бил е бос, така както е станал от леглото. От друга страна, графът в пристъп на безумие е избягал… Няма никакво съмнение, че този мъртвец е графът. Съгласен ли сте, докторе?
— Да.
Кортейо сега се обърна към управителя на замъка:
— Сеньор Алимпо, знаете ли каква дреха носеше графът последната нощ?
— Да. Видях я, когато моята Елвира я донесе — прозвуча отговорът.
— Тази ли е? — Кортейо посочи окървавените ленени парцали.
Алимпо се приближи и се наведе към мъртвеца.
— Да — каза той, — това е нощницата на графа.
Тогава Кортейо посочи едно определено място и каза:
— Този хитано е намерил горе до скалите парче от дрехата. Вярно, че не го донесохме, но то очевидно принадлежи на това място. Носи герба на графа. Значи това е той. Нека присъстващите, а всички те познават дон Мануел, се приближат и кажат: смятат ли, че това е графът или не.
Те го сториха с потръпване и всички без изключение заявиха, че това е дон Мануел. Алимпо дори направи едно немаловажно откритие.
— Сеньори — възкликна той, — погледнете тук на ръката! На пръста се намира венчалният пръстен на милостивия господар. Той никога не е носил друг.
Беше, както казваше. Циганите бяха достатъчно умни да свалят пръстена от графа и да го поставят на трупа.
— Следователно не остава никакво съмнение, че това е графът — рече Кортейо. — Алкалд, отбележете го в доклада!
Алкалдът [22] записваше констатационния текст под диктовката на Кортейо и след още няколко по-нататъшни забележки и добавки той бе подписан.
— Сега го сложете на носилката! — заповяда нотариусът. — Да отнесем мъртвия в замъка!
Носачите се приближиха. В този момент Стернау, който бе наблюдавал процеса отдалеч, дойде насам.
— Стойте! — извика той. — Противопоставям се срещу вдигането на трупа. Той не принадлежи на замъка!
— Я виж ти! — възкликна Кортейо. — Нима смятате, че имате право на дума и тук? На какво основание и в качеството на какъв?
— Като лекар на графа.
— Сега вече не сте!
— Е, добре, тогава запретявам отнасянето на трупа в качеството си на човек, това е достатъчно. В случай като настоящия представителите на закона са длъжни да изслушат всеки, който може да направи съществена забележка по делото.
— Позволете, сеньор! Но Вашата забележка не ми изглежда съществена, а по-скоро странна, дори смехотворна. Защо този труп да не принадлежи на замъка?
Всички очи се отправиха към Стернау. Нотариусът беше говорил с пренебрежение, а доктор Киели се постара да изрази иронична усмивка. Младият «граф» също поклати злорадо и оскърбително глава. Всички останали се бяха извърнали към немския доктор и очакваха с напрежение обяснението му. Той произнесе спокойно:
— Клетникът не принадлежи на замъка, защото не е граф Мануел, а някакъв непознат.
Докато другите нададоха изненадани възгласи, противниците на Стернау весело се разсмяха.
— Аха! Прекрасно! — обади се ехидно нотариусът. — Този труп не бил на дон Мануел! Мисля, че сеньор Стернау страда от същата болест, от която за съжаление загина милостивият граф. Вземайте трупа и тръгвайте!
— Стойте! — противопостави се Стернау. — Трупът ще остане тук, докато се запишат показанията ми! След туй можете да правите каквото си искате.
— Нямаме нужда от показанията ви. Напред, момчета!
— Извинявайте, сеньор Кортейо — намеси се алкалдът. — Тук аз представлявам закона и зная, че сеньор Стернау трябва да бъде изслушан! В действителност трупът не бива да се вдига без присъствието на корехидора [23]. Така беше и при разбойника, с когото сеньор Стернау се справи в парка. Тук смятах да направя изключение, тъй като не изглеждаше да е престъпление, а нещастен случай, пък и трупът с голяма увереност бе разпознат като графа. Но сега се явява нещо друго и никой друг освен мен няма право да заповядва. Сеньор Стернау, говорете!
Лекарят кимна доволен и подхвана:
— Питам ви, алкалд, от колко време е изчезнал дон Мануел?
— От вчера сутринта — отвърна служителят.
— Следователно от колко време най-много би могъл да бъде мъртъв?
— Не повече от ден.
— Е, добре, погледнете трупа. Ако се съди по степента на загниване, разлагането е започнало най-малко преди четири дни. Погледнете вътрешностите! Те са черно-сини. Не е необходимо човек да е лекар, трябва само да си отвори очите и ще види, че този мъж не е починал едва преди двадесет и четири часа. При това тук е влажно и студено. Никакъв слънчев лъч не прониква долу. За да стигне до това състояние един труп, трябва да лежи тук поне две седмици. Обръщам се към разума на честните жители на Родриганда. Нека не се оставят да бъдат измамени от този престъпен фокус…
22
в Испания той заема същото обществено положение, както съдията или кметът на селището в Германия