На гарата на Авранш пристигна влакът от Париж. Сред пътниците се намираше и един висок плещест господин, който се огледа търсещо на перона. В следващия миг към него пристъпи мъж, по чието облекло веднага се разпознаваше испанецът. След кратък поздрав поеха през чакалнята.
— Мога ли да попитам, сеньор, как е контесата? — обади се човекът с испанските дрехи.
— Доволен съм. За няколко дни ще бъде физически възстановена.
— А душевно? Още нищо ли не сте постигнал? По лицето на исполина пробягна сянка.
— Не, не смея да приложа никакви средства, преди да е закрепнала напълно. Но това ще изчака до завръщането й в родината. А сега по нашата задача! Изпратих ви напред да не изпускате фара от очи. Графът при Габрийон ли е още?
— Сигурно! Вярно, лично не съм го виждал, но фактът, че Габрийон продължава да пропъжда посетителите, което по-рано не е правил, говори, че крие нещо.
— Добре, в такъв случай знам какво да правя! Първо ще отидем при мера!
— А после?
— После с негова помощ ще отведем графа от фара и ще заминем за Париж, където ще се възстановява заедно с дъщеря си.
Кмета намериха в работния му кабинет и бяха любезно посрещнати.
— С какво мога да ви бъда полезен, мосю?
— С една малка информация, мосю — каза Стернау. — Кой е запретил достъпа до фара?
— Доколкото знам никой — гласеше отговорът.
— Доколкото знаете? Поради характера на Вашата служба, мосю мер, смятах, че Вие сте човекът, който най-напред би трябвало да го знае.
— Но кой е говорил за забрана?
— Пазачът! — намеси се Миндрело.
— А-а, Габрийон! Той действително си е своего рода мизантроп. Изглежда е най-добре, когато го оставят на мира. Не обича да му пречат, мосю.
— Какво може да се попречи на човек — възрази Стернау, — който не прави нищо друго, освен привечер да пали светлината, а сутрин да я гаси? Впрочем в кулата пребивава един възрастен мосю, чийто дух изглежда разстроен. Кой е този човек?
— Роднина на Габрийон.
— Как се казва и откъде е?
— Как се казва? — попита служителят смутено. — Да! Хмм! Казва се… трябва да призная, че не знам. Вярно, Габрийон ми докладва, но не ми е представил някакъв документ.
— Аз мислех, че всеки доклад изисква легитимиране на съответния документ.
— Да, хм, действително! Ще се постарая да изправя пропуска. Когато човек има много работа, никак не е чудно да изтърве някоя подобна дреболия.
— Всъщност нашата визита не се ограничава само до тази информация. Нещата имат много по-сериозен облик. Молим да ни осигурите официалната си помощ във връзка с един криминален случай.
— Криминален? — попита кметът, като ги изгледа изпитателно. — За престъпление ли се касае?
— Да. Позволете да ви разкажа най-главното! Испанският граф Мануел де Родриганда и Севиля внезапно изгуби разсъдъка си и аз като негов лекар констатирах, че причината е известна доза Pohon Upas, дадена му с престъпна цел. Намеренията на престъпниците бяха — графът да умре или загуби самосъзнанието си, за да встъпят в наследство. Аз се заех с лечението му и щях да го излекувам, ала една сутрин той изчезна. По-късно в близката пропаст бе намерен един труп. Въпросните хора идентифицираха в него графа, докато аз твърдях, че тялото е на друг човек. Лицата, за които говоря, бяха много могъщи. Моите показания не бяха взети под внимание и трупът бе положен в семейната гробница като графския.
— Parbleu [25]! Та това е цял криминален роман! А аз какво мога да сторя като френски мер за престъпление, извършено в Испания?
— Това, което ви разказах, мосю, не ви касае, то беше само въведението. Убеден бях, че е подхвърлен друг труп, а безумният граф — отвлечен. По добра воля на съдбата ми се удаде да открия неговите дири. Довели са го във Франция и е държан като затворник.
— Mon Dieu [26]! Тая работа наистина донякъде ни засяга! Но защо идвате точно при мен?
— Защото скривалището се намира на служебната ви територия.
— Diable [27]! Незабавно ще взема мерки! Къде е местонахождението на графа?
— Във фара.
Кметът подскочи.
— Невъзможно!
— И все пак! Можете да изпаднете в доста неприятно положение, мосю! Приел сте някакъв умопобъркан, без да питате за документите му. Болният, когото Габрийон представя за свой сродник, е граф Мануел де Родриганда.