Вляво се простират прочутите Chinampas — плаващите градини на индианците. Някога повърхността на езерото Чалко е била чиста, водите прозрачни, ала индианците са я покрили със салове и тръстикови рогозки, върху които са положили пръст, за да садят зеленчуци и цветя. Растенията пускат корени, които се закрепват така здраво, че вълните не могат да отнесат саловете и се образуват малки, оградени с плетове от рози островчета, от които се добиват най-вкусните плодове и зеленчуци.
Тези индианци не са езичници, а католици, наричани Indios fideles — мирните, за разлика от Indios bravos — свободните, диви индианци. Наред с християнството, те са запазили някои възгледи и обичаи от предишната си вяра. Сред тях има хора, които са много по-опасни от някой волен команч или апач.
Един такъв бе и Базилио, докторът по отровите. Беше наследил от баща си познания върху всички индиански отрови, тяхното приготовление, употреба и въздействие. Достатъчно безсъвестен, той бе развил от знанията си търговия и навярно бе уморил повече хора, отколкото Бизоновото чело и Мечешко сърце са повалили с оръжията си в честна борба.
Неговата колиба бе известна на всеки и Кортейо също я знаеше. Той насочи коня си към малкия двор, където посетителят би останал незабелязан, и почука.
Беше му отворено едва на повторното чукане. Грозното лице на една стара жена се ухили насреща му и запита:
— Какво искате?
— Базилио, лекарят, вкъщи ли е?
— Не. Не зная също така къде е и кога ще се върне.
Кортейо извади от джоба си едно сребърно песос, показа й го и отново запита:
— Базилио вкъщи ли е?
— Може би. Ще надникна. Дайте парите!
— Ще ги получиш, ако си е вкъщи.
— Тук е — без забавяне отвърна тя. — Дайте ги!
— Мога ли да вляза при него?
— Да. Елате!
Кортейо подаде монетата на старицата и влезе. Тя затвори след него и го въведе в малко помещение, което наподобяваше по-скоро кошара, отколкото човешко жилище.
— Седнете! — нареди му. — Ще отида да го доведа.
Когато тя изчезна, Кортейо се огледа за някакъв предмет, на който да седне, но не видя нищо друго освен куп изсъхнала трева и се настани там. Отново бе принуден да почака, докато индианецът се появи. Беше малко сухо човече с остри черти и страховит ястребов нос, върху който се мъдреха огромни очила.
— Какво желаете? — запита той.
— Може ли човек да говори открито с вас? — отвърна с въпрос секретарят.
— Да, но да остане в тайна.
— Продавате ли лекарства?
— Да.
— Добри и лоши?
— Всички са добри.
— Имам предвид отровни и неотровни.
— Да. За отровните ли искате да говорите с мен? В такива случаи човек трябва да е предпазлив. Кой сте?
— Не е нужно да се знае. Не съм alguazil [9], мога да се закълна.
— Добре! Имате ли пари? Всеки, който желае да разговаря с мен за отрови, трябва да даде десет песос. Ще платите ли?
Кортейо извади сумата от портфейла си и му я даде. Доволно ухилен, индианецът прибра парите и рече:
— Сега можете да питате!
— Има ли отрова, която да предизвика у човек мнима смърт? — запита Кортейо.
— Да, дори няколко. Кой ще я получи?
— Здрав мъж на около петдесет години.
— Наложително ли е да се пробуди отново?
— Да, след една седмица.
— Кога искате да я имате?
— Незабавно. Ще дам каквото поискате.
— Струва сто песос.
— Плащам ги.
— Добре. Това се казва кратка и хубава търговия. Изчакайте малко, докато я донеса!
Базилио се отдалечи и този път отсъства близо час. Когато се върна, носеше в ръка малка кесийка, която подаде на секретаря.
— Ето я! — каза той.
Кортейо взе кесийката със съдържание едва четвърт напръстник и попита:
— Това ли е? Мога ли да я отворя?
— Ваша воля! — захили се отровителят. Кортейо отвори хартийката. Тя съдържаше някаква маса без миризма и цвят, напомняща стрито на прах стъкло.
— Може ли човек да я пипа, без да му навреди?
— Тя действа само в стомаха — гласеше отговорът.
— А как да я дам?
— Разтворена във вода я прибавете към храната или напитката. Въздействието се проявява за една нощ.
— Има ли противоотрова?
— Не. А и употребата на други лекарства не препятства действието й.
— Тогава ще я задържа и платя. Но вие отговаряте за ефекта. Разбрахме ли се?
— Няма да се кълна, ала сам ще се уверите, че прахът действа, както обещах.