— Не. Осведомих го само, че може да те срещне на «Пасео». Значи средството е у теб? Какво представлява? Прах или течност?
Секретарят отвори кесийката и показа съдържанието на дъщеря си.
— Кога ще го употребиш? Още днес?
— Налага се да изчакаме. Алфонсо не е дошъл.
— Не е необходимо непременно да е тук.
— Трябва поне да говоря с капитан Ландола.
— И утре дон Фернандо ще получи праха?
— Напълно възможно.
— Но как? Дъртата Мария не допуска никого при него. Варди го като дракон.
— Все ще се намери някакъв начин.
— Какво е въздействието?
— Проявява се за една нощ и трае цяла седмица.
— Но тогава дон Фернандо би могъл да умре, понеже е ранен.
— Вината няма да е моя. Моето желание е само да предизвикам мнима смърт, а умре ли, съвестта ще ми е чиста от всякакви угризения.
Мръкна се и Кортейо се отправи бавно към мястото на срещата. Не му се щеше да идва на кон, защото това би затруднило разговора с Ландола. Скоро срещна капитана.
— О, точен сте! — възкликна Ландола, разпознавайки секретаря. — Много добре, обичам точността!
— Аз също. Къде прекарахте времето си, сеньор Ландола?
— Е, има различни вертепи, в които човек се чувства добре, но да не говорим за това — гласеше отговорът. — Хванете ме под ръка и да пристъпим към делата!
Те закрачиха рамо до рамо, като си шепнеха тихо.
— Получихте ли писмото от Вашия брат Гаспарино? — започна капитанът.
— Да. А Вие вашите инструкции, сеньор Ландола?
— Не.
— Тъй ли, аз пък мислех…
— Хм, Вие само се изразихте погрешно, сеньор — разсмя се късо Ландола. — Капитан Хенрико Ландола сам си е господар. Не приема от друг заповеди и указания.
— В такъв случай прощавайте! Не казах думата в смисъл на нещо нередно.
— Така е добре. Та исках да ви кажа, че Вашият брат ме помоли да ви подпомогна в една секретна работа.
— Доколко?
— Хм, доколкото да отстраня някакъв човек! — изтърси капитанът.
— Мъртъв или жив?
— Според желанието на брат ви — мъртъв!
— А ако имам различни намерения от тези на брат ми?
— Зависи от заплащането — ухили се Ландола. — Колко ще предложите?
— Хиляда дурос [10] ще ви бъдат ли добре дошли?
— Съгласен. Какво трябва да направя с този човек?
— Да изчезне.
— Къде?
— Където ви е угодно.
— Добре. Кога мога да получа «товара»?
— Колко време ще останете в пристанището?
— До уреждане на нещата. Но се надявам, че няма да ме подлагате на мъчения в това проклето гнездо на треска, в противен случай вдигам платната. Нямам желание да умирам.
— Ще побързам. Знаете ли за кого става въпрос?
— Не. Аз вземам товара си, а дяволът да бере грижа кой е.
Ако беше светло, Кортейо щеше да разбере от лицето на капитана, че лъже. Прозрял плановете на двамата братя, Ландола тайно хранеше намерение един ден да вземе своя дял.
— Но той ще ви каже името си — забеляза секретарят.
— Няма да му повярвам.
— Матросите ще го чуят.
— Никой от тях няма да го види.
— По-късно ще разберем ли къде сте го откарали?
— Възможно е. Засега още не зная.
— Добре. Да приемем, че човекът утре умре…
— Кога ще бъде погребан?
— Би трябвало до два дни, ала неговият племенник не е тук…
— В такъв случай ще го погребат в негово отсъствие.
— Не е много прилично.
— Аха, значи е знатна личност! Хм, но при издъхването си той ще каже на лекаря, че иска да го балсамират.
— Няма да го допусна. Претекстът ще бъде, че няма такава традиция в семейството или пък, че покойникът е имал предразсъдъци в това отношение.
— Правилно. А как ще го отнесем до пристанището?
— Хм. В ковчег, разбира се, не. Може би ще е най-добре в някой лек кош.
— Действително. Но как ще го откарате до крайбрежието?
— С мулета.
— А на кораба?
— Качването на коша си е Ваша работа, сеньор Ландола.
— Хм, това не ми харесва! Но от мен да мине, ще ви направя услугата. Само гледайте кошът да не пропадне нейде из пътя!
— И мен безпокои тази мисъл. Пътят до морския бряг никак не е сигурен. Той гъмжи от бяла и червена измет, която не буди никакво доверие.
— Трябва да се погрижите за надеждна охрана.
— Трудно. Ще се наложи да се посветят хората в нещата.
— Не е необходимо. Тръгнете лично с тях!
— Навярно няма да имам възможност, но ще помисля. А Вие как ще разберете, че сме пристигнали, сеньор капитане?
— Много просто — изпращате някой да ме извести на кораба.