Алфонсо бе принуден да се подчини и графът се обърна към дъщеря си:
— Представи си, този лекар прегледа и очите ми!
Графиня Розета стрелна с радостно изумление немския лекар.
— Тъй ли? — попита тя. — Имате ли основание за надежда, сеньор? Смятате ли, че слепотата заслужава преглед?
— Разбира се, контесо. Имал съм работа с много слепци, а упражненията изострят погледа и човек скоро е в състояние да отличи едно безнадеждно око от друго, при което е възможно подобрение.
— И какво забелязахте?
— Че и тук лекарите не са били прави.
Розета подскочи. Слепецът също надигна удивено глава, докато граф Алфонсо едва успя да прикрие един отровен поглед.
— Какво имате предвид? — попита дон Мануел. — О, говорете, моля ви!
— За неизлечимо болен ли ви обявиха, Ваша светлост?
— Така е.
— Каква бе преценката им за Вашата болест?
— Диагнозата бе стафилома [15].
— Хм, не са били прави! Вашата болест се състои в едно наистина много рядко съчетание на катаракт, сиво перде и седефено блестящо помътняване на роговицата, което ние, лекарите, наричаме левкома.
— А това състояние излечимо ли е? — попита графът, стаил дъх.
— Доскоро в действителност бе считано за неизлечимо, ала сега повечето пациенти се възстановяват. Левкомата се отстранява посредством непрекъснати пункции с катарактна игла, след което се оперира намиращото се зад нея перде. Ако ми се доверите, Ваша светлост, с чиста съвест давам надежда, че зрението ви ще се възвърне, вярно, не с предишната сила и острота, но ще можете да виждате с помощта на очила.
Графът протегна ръце към небето и възкликна:
— О, Боже, ако това е възможно!
А Розета се притисна до гърдите му, хлипайки от възторг, и помоли през сълзи:
— Татко, довери му се! Никой друг не може да ти помогне освен той!
— Да, ще се вслушам в гласа ти, дъще моя, ще го даря с цялото си доверие! — реши графът. — Сеньор, ето ръката ми! Днес Вие започнахте с Бог едно дело и с Божията помощ то ще бъде доведено докрай. Алфонсо, сине мой, не споделяш ли радостта ни?
Фалшивият граф направи опит да овладее лицето си и отвърна:
— Бих бил щастлив да зная, че ти си отново здрав и с възвърнато зрение, но си мисля също колко лекомислено и опасно е да се събуждат надежди, които може би няма да се осъществят. Сетне болният ще се почувствува десетократно по-нещастен.
— Бог ще бъде милостив! Колко време ще ви отнеме лечението, сеньор!
— Тъй като тепърва ще трябва да свиквате със сондата, камъкът не може да бъде отстранен за по-малко от две седмици — отговори Стернау. — Едва след като се възстановите напълно от тази операция и общото ви здравословно състояние не буди опасения, можем да пристъпим към лечението на очите, което ще отнеме значително повече време.
— Но ще можете ли да останете толкова дълго тук, сеньор?
— Ще помоля професор Льотурбие да ме освободи от служебните задължения за по-дълъг срок или пък ще трябва изобщо да напусна.
— Напуснете, умолявам ви. При мен ще намерите нова родина и богато обезщетение за всичко, което оставяте в Париж!
— Най-доброто възнаграждение за мен ще бъде съзнанието, че съм върнал телесното здраве и светлината на очите ви, Ваша светлост. Още днес ще пиша на професора.
— Сторете го! Ще живеете при мен, сеньор. Нека Розета още сега посочи стаите ви.
— Та нали за тая цел си имаме кастелан — вметна язвително Алфонсо.
— Да, правилно — съгласи се графът. — В радостта това ми щукна из ума.
— Аз също съм благодарен на дон Алфонсо за напомнянето — обади се Стернау гордо, — тъй като най-малко от всичко бих желал да се правят заради мен радикални промени в тукашните порядки.
Стернау се сбогува с граф Мануел и побърза да излезе. Отвън завари тримата испанци, които го изгледаха с мрачни, изпълнени с ненавист погледи.
— Сеньор — изсъска Франкас, — Вие спечелихте битката с нас! Но ние ще я продължим, тя ще бъде ожесточена и ще трае, докато ви повалим.
— Хайде де!
С този отговор Стернау изрази пренебрежението си, избута доктора и отвори вратата. Сетне се отправи към жилището си при Миндрело. При връщането си в замъка щеше да намери стаите си вече приготвени.
Малко по-късно в покоите на сеньора Клариса при закрити врата отново седяха трима мъже — граф Алфонсо, доктор Франкас и нотариусът Гаспарино Кортейо. Първите двама се постараха да изложат необикновеното събитие.
— Възможно ли е? — възкликна Клариса, когато разказът приключи. — Бяхме толкова сигурни, очаквахме с такава увереност успеха на нашия план и ето че дойде този чужденец и изцяло погуби делото ни!