— Милостива контесо! Сеньор Стернау! Какво се е случило? — провикна се той.
— Поискаха да убият сеньора — отвърна Розета, все още дълбоко развълнувана.
— Да го убият? — запита малкият. — О, Боже, как е възможно? Трябва да кажа на моята Елвира!
Той плесна с ръце и се огледа, сякаш очакваше Елвира да е нейде наблизо.
— Но сеньорът победи — продължи Розета. — Отблъсна петима нападатели.
— Петима? Охо! Аха! — възкликна Алимпо удивен. — Петима мъже наведнъж!
— Трима побягнаха — уточни Стернау. — Този тук ударих с пестник. Той е само в безсъзнание. Елате, помогнете ми да свалим капуцините им! Да видим дали някой не ги познава.
— Но, сеньор, не искате ли преди това да ви превържем? — попита Розета.
— Има време, доня Розета — отговори той. — Раната наистина не е опасна.
— Рана от нож! — извика Алимпо. Господи, това е ужасно! Ех, да беше тук моята Елвира, веднага щеше да ви превърже! Елате насам, сеньор, нека вържа временно поне една носна кърпа!
Стернау протегна усмихнато ръка и почтеният управител върза така здраво кърпата, че кръвотечението спря.
— Така, това беше наложително — рече той. О, свети Себастиан, опит за убийство в замъка Родриганда!
После се наведе и с помощта на двамата градинари отстрани капуцините. Установи се, че никой не познава двамата мъже. Единият беше мъртъв. Прикладът бе разбил черепа му. Розета отвърна очи и потрепери.
— Какъв удар! — удиви се Алимпо. — Като с парен чук!
— Някой няма ли в себе си връв или нещо подобно? — запита Стернау, който тъкмо бе прегледал другия. — Този е само в безсъзнание. Той ще ни каже кой е и защо спътниците му искаха да ме убият.
— Да, ще каже, няма къде да върви — увери Алимпо. — Иначе, да, иначе ще го разкъсам на парчета! Така е, сеньор, когато ме обхване ярост, ставам ужасен!
Стернау се позасмя и попита:
— Нима сте имали пристъпи на ярост, сеньор Алимпо?
— Не, никога досега. Но предчувствам, че ще бъде нещо ужасно — като гладен тигър или крокодил!
Хуан Алимпо извади от джоба си някакъв шнур и върза ръцете на разбойника така здраво на гърба, че онзи сигурно не би могъл да ги помръдне, в случай че дойдеше в съзнание.
— Така, вързахме го — рече той. — Какво друго ще заповядате, сеньор?
— Сега отивам с уважаемата контеса до замъка и ще ви изпратя хора — отвърна Стернау. — Веднага щом този дойде в съзнание, да се затвори в някое сигурно помещение. Другият нека остане да лежи тук, докато дойде алкалдът [17] и запише фактическото положение на произшествието.
— Имаме такова сигурно помещение, сеньор, затвор, от който няма измъкване!
— Хубаво! Но бъдете много внимателен! Убийците избягаха. Не знаем колко са и е напълно възможно да се върнат, за да освободят пленника.
— Да се върнат? Освободят? — стресна се управителят. — И аз да остана тук? Но ако им текне да ме намушкат или застрелят, сеньор? Много е рисковано! Ох, само да знаеше моята Елвира!
— Мнението ми за Вас е, че сте много храбър мъж, сеньор Алимпо!
— Храбър? О, та това е нищо! Аз съм не само храбър, ами сърцат и неустрашим, дързък извън мяра, да, дързък до безумие, независимо каква е опасността! Ала едно намушкване с нож е лоша работа, куршумът пък още по-лоша!
— Хайде, хайде! Ще ви оставя пушката си, а имате ножовете и на тези двама. Това ви е напълно достатъчно за защита. Стернау зареди пушката и я подаде на кастелана. Ала Алимпо отстъпи две-три крачки назад, разпери отбранително ръце и отказа:
— Не на мен, сеньор! Аз не мога да боравя с пушка! Не я ли държи човек правилно, току-виж, улучил сам себе си. Дайте я на двамата градинари! Тъй като има две заредени цеви, в случай че бъдем нападнати, всеки от тях ще може да даде по един изстрел. Ножовете на победените обаче ще взема. Ако се наложи, ще съумея с тях да очистя двама неприятели.
Направиха каквото поиска Алимпо, след което Стернау отново предложи ръка на графинята и я поведе към замъка. Там я помоли да отиде при граф Мануел и да се погрижи известието за нападението да не го свари неподготвен, за да не му причини вредно вълнение. Сетне се разпореди няколко души от персонала на замъка да отидат незабавно на местопроизшествието и едва тогава се упъти към стаята си да се превърже.