— Много здраве на оня свят, негоднико!
С тези думи удари със силен замах разбойника по главата и го повали. От ужасния удар сабята се изкриви. Ето защо Мариано измъкна пистолета, скочи от коня и го насочи към другия разбойник. Онзи вместо да се предаде, на свой ред вдигна оръжие.
В този момент се разнесе изстрелът на Мариано и Бартоло рухна на земята.
— Така, получиха си наградата — произнесе младежът, като се обърна с дълбок поклон към дамите. — Да не сте ранени, сеньорити?
Той още стоеше с пистолет в ръка. Ейми мълчеше, ала по лицето й плъзна тъмна червенина. Розета се съвзе по-бързо и отвърна:
— Не, за щастие сме здрави и читави, тъй като дойдохте тъкмо навреме, за да предотвратите най-лошото. Приемете нашата най-искрена благодарност, сеньор! Аз съм контеса де Родриганда, а тази дама е Ейми Дридън, моя приятелка. Мариано се поклони учтиво и отговори:
— Аз съм лейтенант Алфред де Лотрьовил, уважаеми дами. Ще ми позволите ли щастието да ви предложа своите услуги?
— Както изглежда, ще се възползваме от тях — усмихна се Розета, — тъй като моите слуги изчезнаха безследно.
— О-о — засмя се Мариано, — единият се е скрил зад каретата. Я ела насам, хубостнико!
Кочияшът се изправи от мястото, където се беше спотаил, и силно смутен, закуцука към тях.
— Защо се криеш вместо да защитаваш господарките си? — попита лейтенантът.
— Ах, сеньор тениенте [18], та аз просто си лежах зад колата — гласеше отговорът.
— Я виж ти, и за какво лежеше там? Един здрав мъж като теб може да излезе на десет такива кокошкари!
— Сеньор тениенте, така и щях да направя, но се боях да не ме застрелят. Впрочем сеньор Хуан Алимпо стори същото. Той се напъха там отвъд, зад шубраците.
Кочияшът посочи един храсталак, иззад който сега бавно се изправяше храбрият Алимпо. Той се беше захлупил по очи на земята, за да не стане свидетел на нещастието. А когато погледна предпазливо насам и видя, че опасността е отминала, изскочи напълно, стисна юмруци и приближи.
— Ах, контесо — изперчи се той, — що ми се струва, че искат да ни нападнат! Къде са негодяите? Ще ги разплескам и размажа на пихтия!
Мариано понечи да отговори, ала при вида на Алимпо думите заседнаха в устата му. Къде беше виждал вече този човек? Дребната фигура, тая плашлива физиономия, чудатите мустачки?
Розета отвърна вместо него:
— За размазване идваш твърде късно. Не би трябвало да бягаш преди малко.
— Да бягам? Аз да съм избягал? — попита той смутено.
— Ти я! И си се скрил!
— Скрил съм се? О, да, разбира се, но бях длъжен! Не се оставих да ме застрелят, а избягах и се скрих, за да ви се притека по-късно на помощ.
— Методът ти за спасение е доста странен! — засмя се Розета. — Впрочем твоята славна мощ идва твърде късно. Ей там лежат двамата нападатели. Кои ли са?
Аделардо беше слязъл от коня и се бе постарал да смъкне маскировката от убитите. От сабления удар лицето на единия бандит бе потънало в кръв и не можеше да се разпознае. Но когато бе омита чернилката от физиономията на втория, кастеланът възкликна:
— Santa Laureta, та това е нашият беглец! Познахте ли го, доня Розета?
— Действително! — потвърди графинята. — О, наказанието бързо го сполетя!
Добре стана, че отделиха толкова внимание на това откритие и нямаха време да погледнат към двамата хусари. Те бяха наведени над убитите и Аделардо прошепна:
— Demonio, та това е Бартоло!
— Шт! Не се издавай — предупреди го Мариано. Сетне отново се изправи и попита графинята: — Познавате ли този човек, доня Розета?
— Да. Той принадлежи към банда убийци, които вчера нападнаха един от обитателите на замъка. Беше заловен.
Младежът хвърли един предупредителен поглед на Аделардо и произнесе нехайно:
— Произшествието трябва незабавно да се доложи в Понс, тъй като това място влиза в територията на града.
— А ние? Какво ще стане с каретата ми и нещастните коне?
— Нека тази неприятна случка повече не ви безпокои. Ако позволите, ще ви отведа до Родриганда.
— О, с удоволствие, сеньор тениенте! Но ние нямаме коне!
— Няма как, ще впрегнем моя и този на слугата ми и ще напуснем местопроизшествието, а той и вашите хора ще останат да надзирават труповете и дадат показания. По-късно могат да наемат кола.
— Това положение като че е най-доброто, сеньор тениенте — изрази съгласието си Розета, след което се обърна към слугите: — Действайте бързо, снемете сбруята от конете и ги отстранете! Това място ме ужасява.