— А уж ченгетата са да пазят и да служат — измърмори бившият частен детектив.
Той потегли към Локпорт, като постоянно проверяваше дали го следят. Нямаше опашка. Тези ченгета бяха като старо лепящо листче — не можеха да се лепнат за нищо.
Спря надолу по улицата зад ъгъла на дома на Рейчъл и използва електронното си оборудване, за да провери поставените бръмбари. Дони не беше в града, както беше обещал. Рейчъл беше сама у дома и освен звука на телевизора — гледаше „Капан за родители“, версията с Хейли Милс — тихото тананикане и едно обаждане от приятелката ѝ Мелиса, в което Рейч потвърди отсъствието на Рафърти, не се чуваше нищо друго. Курц прие тананикането за добър знак, изключи устройството, отиде до офиса да го остави и подкара към „Ройъл Делауеър Армс“.
В прахта от мазилка, която поръси тази сутрин, нямаше издайнически следи. Беше поправил вратата и това му позволи да заключи полицейската ключалка. Приготви си вечеря на котлона и я прокара с евтино вино, което купи на път за дома. Нямаше телевизор в хотелската си стая, но имаше едно старо радио, което включи на най-добрата станция за джаз и блус в Бъфало, която послуша, докато четеше роман със заглавие „Ада“11. Вятърът навън беше силен и като че ли успяваше да проникне вътре през пукнатините в мазилката. До десет часа вече беше измръзнал добре, стана да провери вратата и полицейската ключалка, разпъна дивана, изми си зъбите, остави .40-калибровия „Смит и Уесън“ и двете .45-калиброви оръжия на Анджелина до себе си и се предаде на съня.
13
— Често ли идваш тук? — попита Курц.
— Майната ти.
Двамата с Анджелина тренираха на съседни пътеки в главната зала на шестия етаж на Спортен клуб „Бъфало“, която беше облицованата с огледала и имаше под от тиково дърво. Бодигардовете на жената бяха в съседната зала с тежестите, която се виждаше съвсем ясно през стъклената стена — те вдигаха тежки щанги и се възхищаваха на запотените си мускулести тела — но в нея не се чуваше нищо. Никой не тренираше до Курц и Анджелина.
— Донесе ли ми вещите? — попита тя.
Джо беше облякъл широк анцуг, който отдавна беше излязъл от мода, ако съдеше по малкото други посетители, но Анджелина бе в прилепнало по тялото трико, от което се виждаше, че не е въоръжена.
Той сви рамене и настрои бягащата пътека на по-висока скорост. Тя направи същото.
— Искам си двете железа обратно. — Анджелина дишаше и говореше спокойно, но вече се беше изпотила.
— Молбата ти е чута. — Курц погледна бодигардовете. — Добри ли са?
— Момчетата ли? Марко го бива. Лео не си струва парите, които му плаща Стиви.
— Лео онзи с купидоновите устни и тялото на затворник ли е?
— Да.
— Тези ли са главните ви хора?
— Момчетата ли? Те са с мен през цялото време. Стиви нае още осем други. Всичките са компетентни в работата си, но не се навъртат на пристанището. Не трябва ли да ме разпитваш за охраната на Гонзага, а не за моята?
— Добре. Какво можеш да ми кажеш за хората на дона? Колко са? Добри ли са? Има ли други освен него и тях в имението му? Колко често излиза навън?
— В последно време почти не го прави. Но излезе ли, винаги е неочаквано. — Анджелина увеличи скоростта и ъгъла на бягащата си пътека. Курц стори същото. Трябваше да говорят малко по-силно, за да надвикат шума от фитнес оборудването. — Емилио разполага с двадесет и осем души в онази крепост. Деветнадесет от тях са телохранители. Много са добри, но вероятно вече са започнали да хващат ръжда да стоят на едно място и да му пазят дебелия задник. Останалите са готвачи, прислужници, техници, понякога го посещава бизнес мениджърът му…
— Колко са въоръжените мъже в къщата му, когато си ходила там?
— Обикновено виждам осем. Двама наглеждат Момчетата във фоайето. Четирима играят ролята на сервитьори на Емилио. Други двама обикалят къщата.
— А останалите охранители?
— В охранителната кабина до портата са двама. В помещението за видеонаблюдение са около четирима. Трима обхождат имота с кучета, а двама обикалят периметъра с джип и с радиостанции.
— Има ли други хора?
— Само прислужниците, които вече ти споменах, и някой случаен гост като адвоката му. Никога не съм се засичала с някого, когато съм ходила за обяд. Няма други членове на фамилията. Съпругата на Емилио почина преди девет години. Той има тридесет и една годишен син, Тома, който живее във Флорида. Хлапето трябваше да поеме бизнеса, но беше лишено от наследство преди шест години и знае, че ще бъде убито, ако се появи някога в Ню Йорк. Педал е, а Емилио не харесва педалите.