Когато го направи, всичко трябва да се случи много бързо. Курц също така беше забелязал, че Кий носи основното си оръжие — 9-милиметрова „Берета“ — в раменен кобур. Това беше добре, тъй като смяташе да използва лявата си предмишница, за да удари трахеята на бодигарда, а с дясната си ръка да му отнеме беретата и да застреля двамата въоръжени телохранители, които бяха на по-малко от два метра от него.
Всичко трябваше да се случи много бързо, но нямаше как да го направи, без да го чуят горилите на Гонзага в трапезарията. Нуждаеше се от повече оръжия, от повече патрони. Щяха да са му необходими още десет секунди, за да може да вземе пистолетите на бодигардовете, след като ги застреляше. Марко също трябваше да бъде неутрализиран, макар че ако избягаше, Курц смяташе да го пусне. Той не беше фактор.
После щеше да се нуждае от още двадесет секунди, за да прекоси коридора и да влезе през вратите на трапезарията, приведен, стрелящ с двете оръжия, а третото щеше да е в колана му. Имаше само една цел в онова помещение, макар че беше готов да убие всеки там, за да стигне до нея.
Курц смяташе, че има добри шансове да стигне до трапезарията и да се добере до целта си, преди тя да избяга или да повика подкрепления, но не смяташе, че има особени шансове накрая да оцелее. Бодигардовете вътре щяха да извадят оръжията си още като чуеха стрелбата отвън. Въпреки това щяха да са объркани. За разлика от добре тренираните агенти на Тайните служби, тези тук бяха евтини гангстери, убийци, и първият им проявил се инстинкт щеше да е този за самосъхранение, а не да се хвърлят между Емилио Гонзага и залпа от куршуми.
И все пак Курц трябваше да се движи бързо и да стреля бързо. Ако някак си оцелееше след сблъсъка в трапезарията, щеше да се увери, че Гонзага е мъртъв — един допълнителен куршум в главата щеше да подсигури това — и едва тогава щеше да му мисли как да се измъкне от имението. Най-добрият му шанс щеше да е с лимузината, с която пристигнаха, макар че дори тя нямаше да може да преодолее металната порта отпред. Той обаче беше разгледал много внимателно снимките от въздуха и знаеше къде се намират сервизните пътища и задните изходи на имението. Това, разбира се, нямаше да промени факта, че трябваше да се оправя с поне дванадесет охранители, с видеонаблюдението и с джипа, който обхождаше мястото, но всички щяха да са объркани и нямаше да стрелят по личната лимузина на Гонзага, нямаше да са подготвени да спрат някой, който се опитва да излезе от имението. Курц имаше минимални шансове за оцеляване, дори да го раняха.
Не, нямам, каза си той. Емилио Гонзага беше един от малкото останали мафиоти в Западен Ню Йорк и глава на своята малка фамилия. Колкото и незначителен да беше бизнесът в Бъфало, истинските нюйоркски фамилии нямаше просто да си седят и да оставят някакъв си никаквец да убие едно от техните франчайзови момчета, без да се намесят, за да върнат равновесието във вселената. Дори Джо Курц да убиеше всички в имението на Гонзага днес и да се измъкнеше невредим, Мафията щеше да разбере кой е отговорен за случилото се и да го намери, дори това да им костваше двадесет години. Джо Курц щеше да подпише смъртната си присъда в мига, в който вдигнеше оръжие срещу Емилио Гонзага.
C’est la vie14, помисли си Курц и се пребори с желанието си да се усмихне. Не искаше да дава повод на Мики Кий да е по-бдителен. Усети как всички странични мисли се изпаряват от главата му. Трябваше да се подготви да действа. Превърна се в адреналинов двигател с една-едничка цел.
Мики Кий сипа остатъка от содата в чашата си. За момент Курц се беше обезпокоил, че телохранителят е задоволил жаждата си, но не беше така. Той беше бдителен — но недостатъчно, знаеше Джо — докато вървеше с чашата в лявата си ръка към бара.
Курц беше проиграл многократно всичко в главата си. Кий щеше да е мъртъв за пет секунди, но трябваше да му вземе беретата, докато се свличаше на пода, да освободи предпазителя, когато завърташе оръжието към обърканите бодигардове, захласнати в сапунената си опера…
Мики Кий влезе в обхвата му.
Мобилният на Курц иззвъня.
Кий се спря и отстъпи назад, а ръката му се стрелна към раменния му кобур. Курц изпусна въздуха, който беше задържал, вдигна пръст, за да напомни на телохранителя, че не е въоръжен, и отговори на обаждането. Нямаше какво друго да направи в този момент.
— Джо? — Гласът на Арлен беше по-притеснен от всякога.
— Какво има?
— Става въпрос за Рейчъл.
— Какво? — Курц трябваше да се върне от мястото, на което беше отишъл по време на подготовката си — по-голямата част от ума и тялото му все още участваха в застрелването на бодигардовете, в нахлуването в трапезарията и насочването на дулото на беретата в тлъстото рибешко лице на Емилио Гонзага. — Какво? — повтори въпроса си той.