— Сигурно й е направил голямо впечатление, за да трае трийсет години.
— Джуд Търлок очевидно е направил по-голямо впечатление. Когато споменах името му, последва пълно мълчание. Помислих, че връзката е прекъснала. Накрая директорката заяви, че няма желание да говори за Търлок, понеже през цялото й време в академията единствен той я карал да се притеснява. Попитах дали знае за проблеми, в които да се е забърквал, и последва ново продължително мълчание. След това ми каза да изчакам секунда. Когато се върна на телефона, ми даде адрес в Пенсилвания. Според нея принадлежи на детектив на име Мърл Тейбър. Каза че, ако някой можел да ми разкаже за инцидента с участието на Търлок, това е Мърл.
— За инцидента? Нищо по-конкретно ли не каза?
— Не. Споменаването на Търлок на практика уби желанието й за приказки. Стори ми се, че след като ми даде телефона, искаше само да приключи разговора.
— Сериозна реакция за след трийсет години.
Хардуик взе чашата с кафе и отпи голяма глътка.
— Има нещо притеснително в онзи негодник. Все едно ти залепва за мислите.
— Интересно. Смяташ ли да говориш с Мърл Тейбър?
— Как ли пък не. Според госпожата от училището този тип е отшелник. Няма телефон, електронна поща, компютър, електричество. Можеш да го навестиш и сам да провериш, ако ти скимне. Вероятно е на не повече от четири часа с кола, ако приемем, че не се загубиш в гората.
Хардуик извади от джоба си парче хартия и го плъзна през масата. На него с почти неразгадаемия му почерк бе надраскан адрес — Блек Маунтийн Холоу, Паркстън, Пенсилвания.
— Кой знае, двама стари пенсионери като вас може и да си допаднат. Нищо чудно Мърл накрая да ти връчи ключа за цялата дяволска каша.
По тона на частния детектив личеше, че не го смята за особено вероятно. Гърни не виждаше причина да е на друго мнение.
38
След като Хардуик отбръмча с антиекологичната си мощна кола, Гърни остана още малко в „Абелардс“, за да довърши кафето си и да организира остатъка от деня.
Мърл Тейбър внезапно се беше превърнал в център на мислите му и при все смесените чувства на детектива към ползата от посещение в Блек Маунтийн Холоу, той откри, че не може да се отърси от идеята. Извади телефона си и разгледа сателитната карта на гугъл за Паркстън, Пенсилвания. Нямаше кой знае какво за проучване. Мястото изглеждаше като кръстопът в средата на нищото. Написа „Блек Маунтийн Холоу“ и откри, че това е тесен черен път, който се отбива от окръжното шосе на километър и нещо нагоре по хълмовете. В самия му край имаше къща.
Цъкна на „Упътвания“, вкара адреса си в Уолнът Кросинг като начална точка и откри, че разстоянието до Паркстън е 285 км. Приблизителното време за шофиране беше под три часа, не предположените от Хардуик четири. Въпреки това Гърни се колебаеше да предприеме пътуването без знак, че Мърл Тейбър ще си е вкъщи. Провери за номера на полицейското управление в Паркстън.
Обаждането му автоматично се прехвърли в кабинета на местния шериф. Той предположи, че не е чул добре името, с което се представи човекът, който вдигна — сержант Джербил[10], но не попита повторно. Обясни, че е пенсионер от отдел „Убийства“ в Ню Йорк и са го наели да провери стар случай в окръг Бътрис, Вирджиния, но има причина да вярва, че жител на Паркстън на име Мърл Тейбър може да му даде полезна информация. Но не знаел как да се свърже с него. Тъкмо започна да обяснява, че Тейбър живеел на Блек Маунтийн Холоу, когато сержантът го прекъсна с носовия си акцент от Апалачите.
— Смяташ да го навестиш, така ли?
— Да, но бих искал да знам, че е там, преди да карам три…
— Там е.
— Моля?
— Пролетно време винаги си е вкъщи. И през по-голямата част от останалото време също.
— Познавате ли го?
— Донякъде. Но май вие не го знаете.
— Така е. Името му ми даде човек, запознат със случая, в който ровя. Има ли начин да се свържа с него?
— Ако искате да го видите, просто му идете на гости.
— Къщата му е в края на пътя, нали?
— Единствената там.
— Добре. Благодаря ви.
— Как казахте, че ви е името?
— Дейв Гърни.
— От Ню Йорк?
— „Убийства“. Пенсиониран съм.
— Късмет. Между другото, гледайте да е по светло.
— По светло ли?
— Мърл не търпи хора в имота си след смрачаване.
След като приключи обаждането, Гърни провери часа. Беше само девет и пет. Ако тръгне незабавно и си отпусне шест часа за отиване и връщане плюс четиридесет и пет минути с Мърл Тейбър, можеше да се прибере вкъщи преди четири.