Всички някак се олюляваха в ранната слънчева светлина в 10 часа. Играейки за отбор като "Сините", така или иначе приемаш, че дъската ти хлопа, но това беше нещо страховито.
Тогава питчерът тъкмо се приготви да подаде на батера, когото бяхме поставили на плейта, и Джей Си се понесе към трета база! Стрелна се към земята! Не можеше да видиш крилете, дори да си имал време за два алка зелцера сутринта, и когато топката стигна до плейта, това нещо до летя и застана на хоумплейта.
Разбрахме, че хлапето може да покрие с играта си целия аутфилд. Скоростта му на летене беше страхотна! Ние просто вкарахме другите двама аутфилдери и ги сложихме в инфилда. Така разполагахме с два шортстопа и двама втори бейзмени. Колкото и слаби да бяхме, сега играехме зверски.
Тази вечер щеше да бъде първата ни игра в лигата с Джими Криспин в аутфилда.
Първото нещо, което направих, щом влязох, бе да се обадя на Бъгси Малоун.
– Бъгси, какви са шансовете "Сините" да излязат първи?
– Никакви, залаганията са извън таблото, ни един проклет глупак не би заложил на "Сините" дори при 10 000 към едно.
– Какво даваш?
– Ти сериозно ли?
– Да бе.
– 250 на едно. Искаш да заложиш един долар, така ли?
– Една хилядарка.
– Цяла хилядарка! Чакай малко! Нека ти се обадя след два часа.
Телефонът звънна след час и четирийсет и пет минути.
– Добре, взимам ги. Една хилядарка все ще ми влезе в работа, някак.
– Мерси, Бъгси.
– За нищо.
Тази първа вечер никога няма да я забравя, те си мислеха, че правим някакъв смешен номер, за да привлечем публика, но когато видяха Джими Криспин да се издига към небето, улавяйки явен хоумрън, който щеше да прехвърли оградата с десет стъпки, играта започна. Бъгси беше довтасал да провери нещата и аз го гледах в неговата кабинка. Щом Джей Си се понесе нагоре, за да грабне тази топка, петдоларовата пура на Бъгси падна от устата му. Но в правилника никъде не пишеше, че крилат човек няма право да играе бейзбол, така че ги държахме за топките, и още как. Спечелихме мача, без дори да се изпотим. Криспин отбеляза 4 попадения, те не можеха да ударят нищо извън нашия инфилд, а всичко, което изпратеха в аутфилда ни, беше обречено.
А следващите мачове, как прииждаха тълпите, стигаше им да видят, че някой лети в небето, за да полудеят, но те продължаваха да идват също и поради факта, че бяхме 25 игри до първото място и ни оставаше много малко време, тълпата обича да гледа как падаш от палубата. "Сините" мачкаха наред, чудо на чудесата.
От "Лайф" дойдоха да интервюират Джими. "Тайм", "Лайф", "Лук", нищо не им каза.
– Просто искам да видя "Сините" победители в шампионата – каза той.
Но още беше трудно, математически, и също като във финал на книга дойде последният мач за сезона, с равни точки с "Бенгалс" за първото място и щяхме да играем с "Бенгалс" и победителят взимаше всичко. Откакто Джими влезе в отбора, не бяхме загубили нито един мач. А аз бях съвсем близо до $250 000. Какъв мениджър бях!
Бяхме в офиса малко преди този последен мач, старецът Хендерсън и аз. И чухме шума по стълбите, и после някой хлътна през вратата, Джей Си къркан, крилете му ги нямаше, само чуканчета.
– Отрязаха ми шибаните криле, гадовете! Докараха ми онази женска в хотелската стая. Каква жена! Какво парче! Братле, те ме напиха! Яхнах оная путка и те почнаха да режат крилете ми! Не можех да мръдна! Не можех дори да се надървя! Какъв фарс! А през цялото време оня тип пушеше пура, хилеше се и се кикотеше на заден план...
– О, боже, каква красива жена, а аз не можех да го вдигна...
– Уф, мамицата му...
– Е, бейби, не си първият мъж, преебан от жена. Има ли кръв? – попита Хендерсън.
– Не, това е кост, само кост, но много съм тъжен, разочаровах момчетата ти, разочаровах "Сините", чувствам се ужасно, ужасно, ужасно.
Те се чувстваха ужасно? Аз губех 250 хилядарки.
Допих бутилката на бюрото. Джей Си беше твърде фиркан, за да играе, с криле или без криле. Хендерсън отпусна глава на бюрото и заплака, намерих люгера му в долното чекмедже, сложих го в палтото си, излязох от небостъргача и се упътих към сектора на резервните играчи. Заех мястото точно зад Бъгси Малоун, който седеше с някаква красива жена. Това беше мястото на Хендерсън, а той се напиваше до смърт с един мъртъв ангел, нямаше да му е нужно това място, а аз пък нямаше да съм нужен на отбора, бях се обадил на отбора и им наредих да включат батера или някой друг.
– Здрасти, Бъгси – казах аз.
Полето беше наше, така че те батираха първи.
– Къде е централният ви аутфилдер? Не го виждам – рече Бъгси, запалвайки петдоларова пура.