За съжаление времето не й стигна. Още преди да успее да затвори капачето, пред нея се изправи доктор Шевю. В ръцете му се поклащаше абсолютно същото сандъче.
— Какво правиш тук? — подозрително попита той.
— Ами аз… — Това беше всичко, което успя да излезе от устата й.
Доктор Шевю тръсна сандъчето на един от близките рафтове и рязко посегна към това, което държеше Бет.
— Къде е катинарчето? — изръмжа той.
Бет протегна разтворената си длан. Мартин рязко грабна катинарчето и внимателно го огледа.
— Как го отвори?
— Беше си отворено…
— Лъжеш!
— Не лъжа — промълви Бет. — Беше отворено и именно по тази причина привлече вниманието ми…
— Все едно и също! — кресна Шевю и камерата сякаш започна да вибрира.
— Нищо не съм пипала! — рече Бет.
— Откъде да знам, че е така? — изръмжа Мартин, отвори капака на сандъчето и внимателно огледа съдържанието му. Явно остана доволен, тъй като шумно затръшна капака и щракна катинарчето.
— Хвърлих едно око, нищо повече — добави Бет, усетила как самообладанието й бавно се възвръща.
Мартин постави сандъчето на мястото му, отстъпи крачка назад и започна да брои. После рязко й заповяда да излезе навън.
— Съжалявам — промълви тя докато го чакаше да залости двойно изолираната врата. — Не знаех, че не трябва да пипам тези сандъчета…
На прага се появи Ричард. Доктор Шевю махна с ръка и гневно му описа какво е заварил в лабораторията.
Очевидно разтревожен, Ричард се извърна към Бет и рязко попита защо е ровила из сандъчетата. После изказа предположението, че май не я товарят с достатъчно работа.
— Никой не ми е казал, че не трябва да ги пипам! — извика през сълзи Бет.
— Но никой не ти е казал и противното! — остро отвърна Ричард.
— Това май е работа на доктор Степълтън, а? — заплашително изръмжа Шевю. Моментното й колебание му беше достатъчно. — Всичко е ясно! Вероятно те е запознал с налудничавите си идеи за умишлено разпространяваните зарази!
— Нищо подобно! — извика Бет. — Казах му, че не искам да разговарям с него!
— Говорил е той, а ти си слушала! — поклати глава Мартин. — Но аз нямам никакво намерение да търпя подобно поведение! Уволнена си, госпожице Холдърнес! Събирай си нещата и се махай от очите ми!
Бет понечи да протестира, но сълзите я задавиха.
— Няма да ти помогнат нито плачът, нито оправданията! — хладно я изгледа Шевю. — Сама си си виновна, сега трябва да понесеш последиците. Хайде, махай се!
Туин протегна ръка над изподрасканата повърхност на бюрото и остави слушалката. Истинското му име беше Марвин Томас, но го наричаха „Туин“16, защото имаше брат близнак. Приличаха си като две капки вода, никой не можеше да ги различи. Но при една от честите гангстерски войни за територии между „Черните крале“ и враговете им от бандата в Ийст Вилидж, брат му беше убит…
Очите му бавно се спряха върху лицето на Фил — висок и кльощав тип, който хич го нямаше в ръкопашните схватки, но в замяна на това притежаваше пъргав ум. Благодарение на това качество Туин го беше издигнал до нивото на свой пръв помощник. Единствено Фил беше имал достатъчно акъл, за да реши проблема с мангизите, които бандата получаваше от продажбата на наркотици. Преди неговата намеса ги криеха в една изолирана водопроводна тръба в мазето на Туин…
— Не мога да ги разбера тези типове — промърмори Туин. — Онзи шантав доктор май не е разбрал предупреждението и си прави каквото ще! Представяш ли си? Погалих го лекичко, казах му какво го чака, но само три дни по-късно той ми показва среден пръст! Това е проява на неуважение!
— Какво казват клиентите? — попита Фил, който беше присъствал на предупреждението в апартамента на Джак и знаеше за какво „погалване“ става въпрос. — Пак ли ще ходим да го съветваме?
— Този път искат да го махнем — поклати глава Туин. — Един Господ знае защо не пожелаха това още първия път… Дават пет стотачки… — На лицето му се появи зловеща усмивка: — Но най-смешното е, че бих го направил и безплатно… Не можем да си позволим подобно неуважение, тъй като скоро ще се окажем извън бизнеса!
— Реджиналд ли ще пратим? — попита Фил.
— Че кой друг? — сви рамене Туин. — Той най-много си пада по такива неща…
Фил се изправи, размаза фаса си с ток и бавно тръгна по мръсния коридор. В предната стая беше задимено от цигарите на половин дузина мъже, които играеха карти.
— Хей, Реджиналд! — подвикна той. — Готов ли си за екшън?